преячели мои! неска сутримта Ч.Т. излезе и слет половим час се върна отнякаде в безобразно састоямие, рошава, залита, носа й тече и изглеждаше се ено ше получи секи момент инфаркт!! вече штях да викан по-лиция и линейка ама добре че видях че носи три печени пилемца и две най-ломови торби сас локумки и се оспокоих. явно мисли да живей. чуйте съшто така какъф запис намерих на телефома й мяуко по късно. тя ного обича да си говори сама като ходи, ако несте забелязли. явно записад е вав връска сас това ѝ особедно састоямие:
„Това повече не може да продължава така! Нощем се будя потна, с мисълта, че днес вече няма какво да обека! Най-лошото е, че и дънките ми вече почнаха да ми отесняват на всички най-неподходящи места. КРАЙ!!! От днес тръгвам да бягам в парка! Днес времето е чудесно, а и е вторник, а вторникът е най-добрият ден за нови начинания. Понеделникът е за аматьорите и невротиците! Ей го паркът къде е! Само трябва да мина по Графа облечена в черно трико като някаква шишкава нинджа, без да губя самообладание и достойнство и съм там. Хайде тръгвам! Аз съм самият Шумахер на джогинга! Федерер на острия завой! Радебергер на издръжливостта и концентрацията! Радербергер е спортист, нали?? Няма значение! Важното е, че съм бърза и яростна като черна пантера и по всяка вероятност поне толкова грациозна! К‘во си ме зяпнал, бе, алоооо! Не си ли виждал бегач на дълги разстояния! ПРОСТАК!!!… Аааууууу! ОГЛЕДАЛНА ВИТРИНА!! Какъв шок!!! Не е лесно да не изгубиш самообладание и достойнство, минавайки само по трико пред витрина, в пика на зимната си неугледност. Знам, че качих поне 5 килограма тая зима, ама нямах представа, че явно всички знаят! КОШМАР!!! Трябва моментално да се прибера и да си сложа някаква по-дълга тениска! Най-добре ще е направо да се увия в чаршаф и така да бягам! Оф, май е прекалено късно. Ако мина втори път покрай тая витрина в рамките на 5 мин, ще се срина психически. Продължавам и разчитам, че на връщане ще съм по-слаба. Всъщност аз не бягам за да отслабна! Много ясно! Това са глупости!! За отслабване бягат само повърхностните жени. Аз бягам, защото така се чувствам добре, защото бягането е моята втора природа, даже първа и най-вече защото съм си обещала едно парче пиле и бира за обяд като се върна… ако въобще се върна. Може би толкова ще ми хареса, че ще стигна до Пловдив. Да, най вероятно така ще стане, майна, понеже вече съм избягала поне 16 километра за последните 3 минути. Я да видя. М!! 600 метра за 10 мин. Ама т‘ва е щото спирах на светофарите… Ей го паркът най-после!!! Спасениееее! Поне няма да се блъскам в пешеходци и да им дишам тежко във вратовете като някаква клета потна сексманиячка пред инсулт. Сега ще стане ясно какъв е моят истински джогинг потенциал! Летя като стрелаааааа! Никой не може да ме спреееее!!! Упс! КУЧЕШКО АКО!!!! На косъм ми се размина! Най-често срещаната смърт при бегачите е от подхлъзване на кучешко ако в парка и разбиване на черепа. След това е от спъване в кучешка каишка и разбиване на черепа. После е забиване на много засилен гълъб в спепоочието. Сърдечните атаки са едва на четвърто място. Кой ли ще открие трупа ми? Дали ще съм омазана цялата в кучешко ако? Дано да падна на дясната си страна, че левият ми профил е по-красив. Дано той да е млад и атлетичен, с чувство за хумор! В КАКВО СЕ ЗАБЪРКАХ!!! Това парче пиле, дето съм си го обещала, не е достатъчна мотивация, като се има предвид, че рискувам живота си! Ще си взема цяла печена кокошчица и ще кажа да не ми я нарязват. Математически погледнато цялата кокошчица също е едно парче, к‘во… И две бири! Аз, ако е за по-малко от две бири, въобще не мърдам от вкъщи! И два метра мариновани свински ребърца на барбекю!! И нито кюфте по-малко!!!! Имаме сделка! Дали ги имат тия неща в Маймумарника в момента, че наближавам? Мога да спра за кратка почивка. М! Не работи! Не си знаят интереса тия хора! Ъ!!!! Ми то аз не съм си взела никакви пари, бе! Значи нямам никакъв шанс да се върна с такси! Ей сега вече ще получа паник атака! Ще трябва да бягам и наобратно, няма мърдане!… Я! Още един бегач! Няма да го изпреварвам. Не че не мога, ама ако го изпреваря ще ми види задника и ще разбере че съм тук от отчаяние. Това не трябва да се допуска! Ще поддържам равно темпо зад него за компания. Ама тоя кво се е занабирал по тоя баир, беее! Ама какъв е тоя човек, бееее!! МАНИАК! Въобще няма да се съобразявам с разни маниаци аз! Да се юрка колкото си ще! Изтрябвал ми е! Аз си бягам със собствен ритъм, в собствен шамански коридор! Ритъмът на „ай ъв дъ тайгър“! Добре де, не чак. Може би по-скоро на „болеро“. Няма значение, важното е, че минах половината. На връщане е нанадолнище. Все ще се изтъркалям някак си до вкъщи по силата на гравитацията. Или поне до канала. Преди да припадна, трябва да спра и да чекна в гугъла къде точно се влива Перловската река, щото имам чувството, че именно там ще свърша. Добре, че поне телефона съм си взела. Мисълта да се обадиш на най-добрата си приятелка и да ѝ кажеш „АЗ ВЕЧЕ УМИРАМ, ГОСПОЖА! ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ ВИДИМ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ!!“ винаги действа много тонизиращо. Добре, че е нанадолнище поне, че да вдигна малко скоростта. Бърза съм като вятъра! Не можете да ме стигнете, ако ще и срещу мен да бягате! Е, НЕ!!! Текна ми носа и нямам носни кърпички! Начиии от всичко най-много мразя хора, които си секнат носа с ръка по улиците! Има специално място в ада за тях!!! Това посмъртно няма да го направя!… Сигурно изглеждам ужасно с два реда сополи… ДОБРЕ!! ПРЕДАВАМ СЕ! ЩЕ ГОРЯ В АДА И АЗ! Това май вече е дъното… Дано поне да не падна в някоя локва. Не съм сигурна дали въобще ще си направя труда да стана или ще си остана да си живея там на спокойствие. Имам чувството, че бягам вече от поне няколко месеца. Въобще не си спомням какъв беше животът ми преди да стана бегач на дълги разстояния. Какво работих? Имах ли някакъв личен живот? Коя бях аз и защо съм с различни чорапи?? Вероятно няма нищо за помнене. Аз вече съм българският Форест Гъмп от Борисовата градина, ама една идея по-истеричен. И с цици. И с течащ нос. И с ясното съзнание, че тая работа няма да доведе до нищо добро, както и по принцип всичко, с което човек се захваща предиобед. Нищо, карай, айде! Почти съм си вкъщи. Краката ми са тежки като олово. Сто процента оставят кратери в асфалта. Така ѝ се пада на Йордан Кафъндъкова! Остава само да мина покрай витринта за втори път и ако не умра при вида си, ще живея цял живот. Не, това не мога да си го причиня! Ще заобиколя и ще се прибера двайсет минути по-късно, ама поне жива. Един трамвай идва срещу мен, но аз вече съм некст левъл! Бягала съм сто километра, бе, алоооо, к‘во си ми зазвънял като невидял!! Няма да мръдна от релсите! Ти ще ме заобиколиш! Заслужила съм си го! Я покажи малко уважение! Бегач минава тука! Аааааамаха!… Така. Дотук добре. Мисля, че имам талант и даже мисля да се запиша за маратона догодина. Утре пак! Тоя път с носни кърпички, пари, резервна тениска, хавлия, минимум два литра вода, солети, печена кокошчица, два метра свински мариновани ребърца и бира! И задължително омотана в чаршаф!!“