Котаракът Румен – Книгата

по-молиха ме да напиша две думи за книгата ми зада може да обесниме тука горе доло за какво иде реч, но ас искан да кажа чесан ного разочерован заштото ваф печатмицата явно е станало някаква правописна грешка и фмомента на корицата фместо моето име като афтор се явява някакво друго име което ас лично за пръф път в живота си чувам и даже несам сигорем че мога даго прочета! ЕМИ ОДКАЗВАН ДА САДЕЙСТВАН Ф ТАКЪФ СЛУЧЕЙ!!1 ОПРАВЯЙТЕ СЕ!!

КОТАРАКЪТ РУМЕН, алфа машкар и хобавец

 


 

В началото на лятото на 2017 у нас дойде да живее един малък сив котарак от породата Британска късокосместа, който тежеше половин килограм, основно за сметка на козината. Отчитайки този факт като особено вълнуващ (най-вече за мен), започнах на качвам негови снимки в социалните мрежи. Половин година по-късно котаракът имаше хиляди последователи, беше обявен за блогър на годината и тежеше вече пет килограма, понеже с времето разви ужасно тежък характер. Историите в тази книга са част от неговите публикации в интернет.

Дългата история на книгата включва много кафе по монитора от смях, срещи с чудесни хора, подкрепа от най-неочаквани места, осем месеца работа по нея и завършва с едно томче от стотина страници, което доказва, че шизофренията и дислексията в някои случаи могат да бъдат доста полезни състояния.

Надявам се да ви хареса!

НАТАЛИЯ АТАНАСОВА, автор

Комична и халтава с чувство за притежание котка, винаги може да осмисли деня ви, но Румен ще направи повече! Той ще ви изяде лаврака, ще изпие Живата вода и ако случайно прочете и ред от пазения в тайна дневник, ще го превърне в чуден пост с няколкостотин лайка. Визуално книгата обрисува тази уютна трагикомедия, която само един истински повелител на седемте кюфтета може да създаде. От корица до корица фино стегната с червената нишка на Ч. Т., за да не забравяме все пак, кой е най-добрият чистач в литературния свят.

P.s. Обречена съм до края на живота си да казвам ,,Цкапан”!

ВИКТОРИЯ НИКОЛОВА, илюстрации и оформление

 

Поет, вдъхновител на граматическа реформа, борец за правата на котките, прочут астролог, създател на култ и, разбира се, алфа мъжкар, Котаракът Румен вече е и писател. Официален! С над 100 луксозни страници за тайните на живота и човешката природа, поне женската. Обикновено редактирам Русо и Джеймс Джойс (то и там със запетаите нещо…), но този път си имах работа с истинска звезда. Признавам обаче, че непрекъснато се борих със себе си да не започна да слагам запетаи наред, да оправям пълния член и да сменям генерално времето например.
Препоръчвам тази книга. Също и Правописния речник на българския език от 2012 година.
Сигурно ще кажете, че на Румен няма какво да му се редактира, пък аз ще ви отговаря, че зад големите писатели винаги стои по един добър редактор. В крайна сметка книгата е идеална, спазени са всички правила по БДС, които малко издателства вече следват и спокойно можете да я четете преди сън. Но, за Бога, не пишете като Румен!

ГЕРГАНА ДИМИТРОВА, водещ редактор

забелязала съм, че когато някой в България напише книга, редакторът му, ф порив да го похвали, непремемно се юрва да го сравни с някой друг писател и казва: “ето, този тук е българският Мураками”. напримерно. така че, хора: ето, този тук Котарак Румен е българският… ами… е българският Котарак Румен, макар и британец по-порода… абе, зарежете това. не мога даго измисля. ас се пак съм просто един клет редактор – вярно, в пика на кариерата си, благодаремие на факта, че преди извесно време прикотка, така да се каже, Румбата с обещанието, че ще му оправи правописа, ще му нащъка сичките Главни Букви и на края ще му турне запетайки в бонус. обаче – цпокойно! сичко е нарет. афтентичнияд правопиз на Румен си е жиф и здраф, само дето мояд мяуко се поизглади покрай ралтата с книшката. толкова се забавлявах с нея, че пропуснах да пипна грешките… и книгата пак си стана, кво… книга като цлъмце стана, както предстои да се убедите. само мяуко ме е яд, че вече съм я чела тази книга ено трийсетина пъти и няма да ми е като за сефте, обаче айде да не драматизираме излишно – истината е, че сяка от главите става за препрочитане до бескрай. и обратно. до наизустяване и после забравяне. и пак. чесна редакторска!1 а после много става и за цитиране, защото то днес секи може да цитира Омар Хаям, ама друго си е да плеснеш на масата ено култово “важното е да си красиф. останалото е соета”. не ле?

ИВАЙЛА ЦАНКОВА, редактор

 

Тази книга трябва да се забрани!
За тези, които са прекалено пораснали. И за тези също, които никога не са имали чувство за хумор, и за тези, които са го изгубили, те няма да го намерят. За прекалено сериозните сухари.
Тя е само за читатели, които в кръвоносната си система имат молекула лудостчица.
Както често се случва, привидно смешният и лековат дневник може да се превърне в прозорче: към вълненията и характера на една жена; към сериозните проблеми на битието; към същността на любовта и приятелството; и към куп други неочакваности..

Правописът и езикът на Котарака Румен са само за напреднали – в четенето и разчитането на същността.

Имам подозрения, че К. Р. и Ч. Т. понякога са едно и също лице, очевидно от дългото съжителство. Отгатнете!

МЕРИ ВЕЛИКОВА, коректор