-
дек.292022Наталия Атанасова
СЦЕНАРИЙ ЗА КОЛЕДЕН ФИЛН
преячели мои, явяван се днез по-работа. искан първо на ваз да кажа, че сам написал сценарий за коледен филн и сега ште ви прецтавя тука началото да кажете как виждате продалжемието. ште исчакан мяуко да си направите някви пукамки и почван.
така.
сичко започва ваф ношта преди коледа, когато на заможно америкамско семейство од средната класа мо се налага да напусне мега яката си къшта ваф претградие на голям грат за праздниците, но по незнайна пречина се оказва, че са забравили най-мяукото си дете само фкъшти. тя пречината фсъшнос не е толкова чак незнайна де. те хората просто немогат да го понасят това дете, понеже е някакво хиперактивно, разглезено, естерично и одсега мо лечи, че като по-расне ште зема наркотици. и като става така, снимачнияд екип съшто го зарязва, заштото е обеден, че това е едимственияд филн, сас който това дете актьор ште остане ваф историята на киното и ваопште не им се занимава сас него. фместо това отива да проследи какво се случва сас останалта част од семейството.
ваф това време голямата сестра, която е работохолезирана млада професионалиска и начинаешта стара мома преживяла бърнаут, заминава пре баба си ваф малкияд преовенциалем грат кондофрей, штата уисконсин по-ралта. ами да! има кондофрей и ваф штатите, ного ясно! знаете ги какви са америкамците – като не могат сами да си измислят имената на градовете и зимат од имената на нашите селишни системи. там се срешта сас мъш сас карирана риза, който се казва кьоркю тюкпи ян, но месните го наричат просто ян. той е шеф, основател и едимствем сложител на месната агемция we drink, you drive. като го вижда такъф едим наторален, голямата сестра преосмисля цемностите си, завръшта се кам истимските нешта ваф живота и междо тях се сабуждат одавна забравени чуства, които цялата публика очаква осърдно секи момент да комсонират.
и точно тогава ваф кондофрей, уисконсин престига сас лъскавияд си деЛореан шефат на голямата сестра, сас който тя има тайна връска. връската е тайна не заштото е извънбрачна или нешто такова, ами заштото просто апсолютно никой несе ентересува од техният ентимен живод. голямата сестра междо другото далбоко ваф сарцето си не е лошо момиче, обаче за сажелемие шефат ѝ има силно влиямие вархо крехката и пцихика и знаете ле кво и казал? съштото, което е казал бадман на робин, когато мо казва да се качи ваф колата. и то е „кАчи се ф колата!!”. и тя се качила.
и никой по-вече не ги видял, защтото тоя деЛореан по-по-грешка бил съштияд од завръштане ваф бъдештето. оная странната кола сас вдигаштите се настрани врати, сештате се. те просто сценографите я зели назаем од склада за декори, за да пестят бьоджет и гле кво стана, начи!!! фсъшнос сафсем запоследно са ги видяли за мяуко слет финалните натписи на ледена епоха две, да пекат на шиш кревогледата катерица.
прехвърляме се на следваштата сьожетна линия, а именно мяуката на семейството. тя е хубава жена но е сасипана од цмотанияд си семеен живод и решава да се оддаде на едногодишно падешествие са сцел да преодкрие себе си.
парвоначално заминава за рим, кадето, по-неже е истимска америкамка, се престрастява кам яденето на паста и надебелява сас четирсе келограма. налага се да я преемат по спешнос ваф индийски ашрам на пост и молитва докато ги свали. там обаче е се оказва, че здравната каса не го поема това нешто, просто няма такава кленична патека, разбирате ле и тя се прехвърля на бали, кадето по сценарий трябва да преживее романтична връска сас хайвер бадем.
ваф последния момент обаче става ясно, че бадем е ангажиран сас друга продукция и се налага продоцентите да го заменят сас коентим тарантимо. жената просто одкача, вика вие луди ли сте, бе, апсурт, тоя извратеняк, фърля им хонорара ф лицата и заминава да търси мажа си. на коентим тарантимо това му идва дюшеш, заштото той и бес това претпочита да направи един бескраем монолок, од който ништо да не става ясно, освен, че той самияд е баси пича, да си земе парите и даси ходи и той човекат, че са праздници. и така.
и сега остава да видиме какво става сас баштата. баштата, естественно, е чемге и е испратем на тайна мисия ваф ел ей. мяуко е плешиф, но прес осемдесетте, когато реялно се развива действието, е имало и такива чемгета. невероятно, но факт! поради спецефичем дерматологичем проглем баштата не може да носи други дрехи, освем бял памучен потник, дори и на коледа. ного нездравословно!
задачата мо е да неотралезира терорестична група и да изведе заложниците од небостаргач и се почва ено лазене по ваздоховоди, ено вздривяване на асансьорми шахти, ено трошение на големи стакла на сол, ваопште пълно мазало!!1 и точно свършва цялата ралта на косам оспешно и престига жена мо и мо казва НАЧИИИИ, ГЛЕ КАК СИ СИ ОМАЗАЛ ПОТНИКА БАШ НА КОЛЕДА, БЕ ЧОВЕК!!1 АМА, КАКВО Е ТОВА НЕШТО, БЕЕЕЕЕ!!! МА КАК МОЖЕ, БЕЕЕЕ! АС ЦЯЛ ЖИВОТ КАТ НЯКВА РОБИНЯ И КАТ МАРА ПЕПЕЛЯЖКА ТУКА ДА ТРЯБВА ДА ТИ… АБЕ, ОТИВАЙ БЪРЖЕ ДА СИ СМЕНИШ ПОТНИКА, ЧЕ НЕ ЗНАМ ВЕЧЕ!!!1111 ЧУВАЖ ЛЕ КАКВО ТИ КАЗВАН!!!
и општо зето така започва сценарияд ми, преячели мои, и сега чакан предложемия од продоцемти, зада можеме да го заснемеме тоя филн и живод и здраве догодима да можете да го глебате по-телевизора. то даже може нон стоп да се варти, заштото аз не виждан какво по-вече може да бъде казано по-адрез на колебните филни.
-
апр.182022Наталия Атанасова
Ч.Т. ПРОСО САНУВА
преячели мои, неска Ч.Т. излезна рошава и по-тпухнала од цпалмята и обеви сас най вогонският си контраалт: БОСКОДИ ЖОБЕ МОЙ, КАКЪФ ОЖАСЕМ СЪН САНУВАХ!!!
очевидно беше недоспала.
очевидно беше ваф ожасно настроемие.
очевидно беше и че има намеремие да ни раскаже саня си, а аз, златим и даже и едим слочайно преминавашт розоф заек трябва да го ислушаме ного осторожно, заштото отказат да ислушаш съня на жена ваф такова састоямие е еквивалемтен на настъпване на тешка мотика, което ние претпочитаме даси спестиме.претиснати од опстоятелствата се наложи да чуем вапроснияд сън и сега искан да го раскажа и на ваз. който може, нека даго расталкува. ас несмея. значи, санят е слебния:
ваф ролята на спяштата красавица е Ч.Т.. вече сто годими спи пот прашем балдахим ваф замак обрасал сас отровем брашлям. дантелата на булченската ѝ рокля е пожалтяла. косите ѝ са пораснали чак до пода, кадето семейство мижки са си организирали срет тях семпло, но оутно домакинство. не, не е водопадат от черни къдрици, който визуализирахте. се пак не е ходила на боя боквално од сто годими. бодрите паяци, крастосвашти средновековния ентериор, са изписали нат леглото ѝ сас паяжимата си: НЕ Я БУДЕТЕ. НЕ Е НИШТО ОСОБЕДНО. самотен цлъмчев лъч пада вархо дясната ѝ буза, кадето отровнияд брашлям е заформил чуден обриф пот формата на портрет на младия чеге вара. звочи ения.
ваф този момент остар меч раздира решително и звучно балдахима!!11 на едимия край на меча е прилежаштият мо примц од прикаските – средна възрас, леко оплешивявашт, сас рицарски доспехи и… конварси. последното дава знак за фиксация ваф децтвото и неспособнос за поемане на одговорнос за сопствените си действия, но на образат на принца ваф летературата и живияд живод ште се спреме друк път по-по-дробно.
така.
пре вида на Ч.Т. човекат казва оу, езвенете! незнаех, че е заето! и понечва даси ходи, но дорестияд мо ждребец испрахтява припряно ваф врата мо:
– хайде, хайдееее! и ти неси първа младос! тая е последната од списака. останалите или те върнаха, или вече се бяха оженили ваф чожбина. целувай там и квот такоа.
– ама тая е омрела, ве брадми!
– ас това го виждан по скоро като предимство. аре целувай и даси ходим, че тука однякаде става течемие. гор чи во! гор чи во!
– оф, добре, ама на твоя одговорнос!примцат се навежда и криво-ляво оспява да целуне Ч.Т. преди да получи рефлукс. ваф този момент грамотевица раздира скупчилите се нат замака оловни облаци. ято бели горголици политат ваф небето. ения спира да пее и си закрива очите сас раце жената, понеже е чоствителна натура и не издържа на напора на емоцийте. тялото на примцесата засиява сас ярка светлина като свръхнова и когато сиянието най-после се оддръпва, на мястото на бъдештата булка виждаме как ена лъскава и сравнително едра жаба кокетно намества коронката на папчивата си глава…
да, преячели мои, примцесата се е превърнала ваф жаба, за сажелемие… еми какво дави кажа… то на един човек като немо варви ваф тоя живод… слава бого балдахинат се свлича и милостиво скрива трагичната картина од по-гледа на драгия зрител.
КРАЙ.
-
ное.072019Наталия Атанасова
ПРИКАСКА ЗА ТОВА КАК ЖМУРЕЦЪТ БАНЕРИ КЛЕПОНОСО СИ ГРИЗАЙЧЕ
ДИГАМЕ ЛЕВАЛА, ПРЕЯЧЕЛИ МОИ!!1 вече две годими и по-ловима ас преподаван тук на моята цтрамица мояд език. неска на тези од ваз, които са по-сештавали редовно занятията ни, ас ште демонстриран, че осилията им неса били напразно! те вече могад да четад свободмо не само руменияд език, но и секи друк!! честито на печелифшите! ако не вярвате, зачетете текстад по доло и вище как сепак ште го разберете, въпреки че по-вечето думи сам ги измислил току што, а на останалите сам сменил значемията. и знаете ле зашто е така? ами просто заштото думите наистима нямад значемие, преячели мои. значемие има само емоциата. аре почван. мяуко ште по-могна сас одаремията само тук-таМеджка.
ЗАПОЧВАМ САС ОРИГИНАЛНИЯД ТЕКСТ:
имало ено време едиииим… по-знайте какъф… едим шмурèц! той резюмирал в ена мяука гмушта на гребà на ено планѝсто зèберо. шмурецът имал за домàтен рювѝнец ено мяуко, флуфкаво и люгопидно клепоносо гризайче. по-цял дем шмурецът и гризайчето птичкали из меладите околвръс, а чевер глували в зеберото.
едим дем обаче на шмурецът мо се паднала жертѝца от моджото и той решил да си слонѝра гмуштата. започнал първо с каламдисване на морадата, после изцъкрил мъскèта, слет това штраклòвал и избоабàбил зейнѝте в прегласни пастèнни сметовè, претабурèтил трèбната, изглàл нермèтата, охльовирал нèдерите и ваопште само с това се залигàвел по цял дем и даже ноштем паякувал из гмуштата си и се жмудел какво още да надръндòни ф нея. така и не се осметил, че бил спрял да се книжи за свояд доматен рювинец и че невилното клепоносо гризайче вече съвсем се било обарбаканило в сопствените си гарганулки, от него се шлеела аромазна смраф и ваопште на ништо не превличало, клетото!!1
когато превключил със слонирането на гмуштата си, шмурецът се прицветил за гризайчето си и го подръстил, но от него нямало ни жук ни цлом!!!1 шмурецът направо се дефасонирал и клюкнал да го банèри! никъде го нямало!! не и не!!1 какво ли се е било жмуцило??? да не би да го е одгракнал тиранозубърът Стравнински от съседното зèберо? или пък го е похитрѝла комàрната гмèщица Керацуда, дето похитрява де що види гризайче по-принциб?? а вазможно е самияд ДЖАБЕРУОКИ да го е добавил кам прасурсите си за зимата и точно ф момента да го сврецва в окласните си щурпѝ!!!11 О НЕЕЕЕЕ!!! САМО НЕ И ТОВА! БОСКОДИ ЖОБЕ МОЙ!!1 въскрякнал шмурецът НАДО НЕ Е ОРНЯЛО!! и клюкнал да дръсти гризайчето си из мелáдите околвръс. току прет самата си гмушта се зафтъкнал на тиранозубърът Стравнински и комарната гмештица Керацуда.
– хей, престилници медни!! дасте сресвали гризайчето ми?
– кое ти гризайче? клепоносото ле?
– да, самото ми клепоносо гризайче, по лябодите!!1
– о, да. беше се напъпило кам града да покъсва като прима танцулина в грацкия лабéт.
– пинтири-гвинтири! моето гризайче не облича лабéт! вие сте го одграгнали и сега се буболечкате с мен!!
– оооофффффф, добре деее! е го там! близурка довá од зéберото.
– ОООООО, ВÁСЛА ГÓБО!!! добре че се банéри!шмурецът клюкнал кам зéберото да прегмурне гризайчето си! то одначало го погрéбнало мяуко подсмърдително, но после се остихнало и двамата заедно се припряли омодá. там си сгозбили кандърма вархо кьонефе от баждарнак, писали си и по ена мяука джóфтерица и се загребали в горѝштето. и тогава шмурецът си казал: не е жабно дали ти е каламдисана морадата, дали ти е изцъкрен мъскéта, дали сати штраклóвани зейнѝте и ваопште дали ти е добре слонирана гмуштата. жабното е да има с кого да претакваш чевертá прет горѝштето. не ле?
А ЕТО ГО И САМИЯД ПРЕВОТ:
имало ено време едиииим… по-знайте какъф… едим шмурèц*! той живеел в ена мяука къшта на брега на едно планимско езеро. шмурецът имал за домашен льобимец ено мяуко, пухкаво и любопидно клепоносо гризайче**. по-цял дем шмурецад и гризайчето тичали из поляните околвръс, а вечер плували в езерото.
един дем обаче на шмурецът мо се паднала шестица от тотото и той решил да си ремонтира къштата. започнал първо с боядисване на оградата / окосяване на моравата (тук има различни талковамия), после изциклил паркета, шпакловал и боядисал стените в прекрасни пастелми цветове, претапецирал днемната, изпрал пердетата, полирал мебелите, и ваопште само с това се занимавал по-цял дем и даже ноштем обикалял из къштата (по-едим зловешт начим) и се чудел какво още да натамъни в нея. така и несе осетил, че бил спрял да се грижи за свояд домашен льобимец и че невинното клепоносо гризайче вече съвсем се било …. (на това място не може да се направи съвсем точнен превот, но смисала е, че очевидно гризайчето е било неглежирано до немарливос), од него се носела ужасна смрат и ваопште на ништо не преличало, клетото!!1
когато преключил с ремонта на къштата си, шмурецът се присетил за гризайчето си и го по-търсил, но од него нямало и следа!!!1 шмурецът направо се ожасил и хукнал даго намери! никаде го намало!! не и не!!1 какво ли се е било случило??? данеби да го е одкраднал тиранозубърът Стравнински*** от съседното езеро или пък го е по-хитила кошмарната вештица Керацуда, която по-хиштава де што види гризайче по-принциб?? а вазможно е и самияд ДЖАБЕРУОКИ да го е добавил кам прасурсите си за зимата и точно фмомента да го сврецва в окласните си щурпѝ****!!!11 О НЕЕЕЕЕ!!! САМО НЕ И ТОВА! ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ!!1 възкликнал шмурецат ДАНО САМО НЕ Е ОМРЯЛО!! и хукнал да търси гризайчето си из поляните околвръс. току прет самата си къшта се натъкнал на тиранозубърът Стравнински и кошмарната вештица Керацуда.
– хей, престъпници недни!! дасте срештали гризайчето ми?
– кое ти гризайче? клепоносото ле?
– да, самото ми клепоносо гризайче, по-дяволите!!1
– о, да. беше се запътило кам града да постъпва като прима барелина в грацкия балет.
– тинтири – минтири! моето гризайче не обича балет! вие сте го одкраднали и сега се е*авате с мен!!
– оооофффффф, добре деее! е го там! пие вода од езерото (посрецтвом близане).
– ОООООО, СЛАВА БОГО!!! добре че се намери!шмурецът хукнал кам езерото да прегърне гризайчето си! то одначало го поглебнало мяуко осадително, но после се осмихнало и двамата заедно се пребрали одома. там си зготвили каварма вархо канапе от паштарнак, сипали си и по-ена мяука ракийка и се загледали в огништето. и тогава шмурецът си казал: не е важно дали ти е с боядисана оградата / окосена на моравата, дали ти е изциклен паркета, дали сати шпакловани стените и ваопште дали ти е добре ремонтирана къштата, важното е да имаш с кой да прекарваш вечерите пред огништето. не ле?
БЕЛЕШКИ НА АВТОРАД:
*шмурец – митологично саштество с тяло на штурец и глава на шмиргел
** клепоносо гризайче – друго митологично саштество. съшто като обикновемното гризайче, само че клепоносо.
***тиранозубърът Стравнински– ного лош езерен тиранозубър с претенций и скломност кам кражби и кожодерство. на четна дата говори само лажи и затова е хубаво да знаеж кой дем од месеца е, за да нете заблоди.
**** непреводима игра на думи. цитат. нямам никаква прецтава какво може да означава. питайте господим л. кароу. пре сички по-ложемия е нешто, което неискаш дати се случва. -
ян.162018Наталия Атанасова
ЛЮТЕМИЦАТА, ЦТРАШНИЯ СЪТ И ТЕМИСКАТА НА ПЪРВАТА ДАМА
преячели мои неска е голям дем замене по-неже написах първата си од ногото си пиеси и искан дави я прочета на глаз! да кажете какво мицлите. айде елате сега тука да седнете, а ас ше чета. айде тихо вече че почван! тишина! сички да си исключад телефомите! и тия од фтори балком съшто! дане се праат на интересни! че на драматурга мо е ного остар слоха и мо е ного решителен характерад! айде почваме вече! тука дасе внимава! така. сегааа. пиесата сам я нарекал
ЛЮТЕМИЦАТА, ЦТРАШНИЯ СЪТ И ТЕМИСКАТА НА ПЪРВАТА ДАМА
дейцтвашти лица:
КОТАРАК 1 – красиф, млат и перецпективем алфа машкар който по-някакаф загадачем начим ного напомня на мене.
КОТАРАК 2 – цкапан, риш и сресан на път с божиата помош. името мо няма значемие заштото той даже и сам на себе си си е толкова безразличем, че самияд той често забравя как се казва. така. завесата се дига.
ПЪРВО И ЕДИНЦТВЕНО ДЕЙЦТВИЕна сцената е тъмно, с пушак по-пода. пушекат бавно се одръпва и раскрива ф средата сребарно блюдо с ено бутче од лаврак осветено диягонално посрецтвом прожектор. флиза КОТАРАК 1. ф залата гармят аплодицменти. КОТАРАК 1 маха небрежно с лапа зада стихнат. те не стихват а напротиф. кам сцената политат каранфили, жертиери и цаца. слет четирсе минути публиката се по-осазнава каде горе-доло се намира и по-вечето слизат од раменете на саседите си по-място. санитарите дицкретно изнасят първите три реда, по-неже мяуко са припаднали там од валнемие хората. изнасят и бременните жени и мяуките деца од саображемия за тяхната безопаснос. накрая изнасят и ефгеми мимчеф който крешти че един од актьорите мо бил одкраднал колекцията папиомки. глупоцти! ништо несам мо барал! така. прецтавлемието продалжава.
КОТАРАК 1: ЗА КОЙ ЛЬОБЕЗЕН КОТАРАК
Е ТАЗИ ПОРЦИЯ ЛАВРАК?гласат мо отеква мажествено! прозорците ф три саседни квартала падат на сол. птиците отлитат на юк. папата апдикира. ваф самата зала се пофтаря сцената на екстас од по-горе (каранфили, жертиери, цаца). санитарите изнасят и пенционерите. вецко мариноф сам се изнася по-неже ного се е испотил од напрежемието и саштествува сериозма заплаха да мо се разколоса яката на ризата. на сцената излиза КОТАРАК 2. кам него од публиката политад развалени ейца, развалени домати и няколко развалени вефа. чуват се викове ДОЛО! МА ФИ Я! МА ФИ Я! и ЧЕРВЕН БОКЛУК! санитарите изнасят одпадаците од сцената с тродовашки колички, сортират ги, напалват оган од вефовете и започват да варят лютемица зат колисите од зеленчукад, докато тихо запяват акапела „повикай раде седянкя” и други перли од българския фолклор зада се оспокоят хората. опцтанофката бавно се нормализира. публиката с нежеламие демонтира инпровизираната ракетна остановка и заема местата си. пуштат оште пушак че сцената прилича кат някво бониште! пууу! ужес напрао! цпонтанно цформирани отряди доброволци раздават чай на оцелелите. някакаф псевдопророк се е овесил на завесата и крешти нешто за цтрашния сът как наближавал, но на никой не мо е до гевезелъци и го оцтрелват. прецтавлемието продалжава.
КОТАРАК 2: ТАЗ ЧУДНА ПОРЦИЯ ЛАВРАК
ЗА МЕН ШТЕ Е И ОШТЕ КАК!
КОТАРАК 1: БЯС И ТЕНИЯ ЗАТЕП!
ШТЕ ТЕ ГЪТНА ПО НАПРЕТ!и тогава вече КОТАРАК 1 си слага цлъмчевите очела, вади лака и цтрелата си и пронизва КОТАРАК 2 право ваф черното сарце саз думите:
КОТАРАК 1: АБЕ АС САС ТЕБЕ ЛЕ ШЕ СЕ ЗАНИМАВАН ЦЯЛ ДЕМ БЕ АЛООО!!!11
санитарите изнасят КОТАРАК 2. КОТАРАК 1 запява „излел е делю хайдутин“ и тамцувайки, хапва бутчето од лаврак посрецвом подфърляйки го високо ваф въздохад.
публиката обезомява од васторк!! потретва се сцената на екстас. (каранфилите, жертиерите, цацата, прозорците, птиците, папата и пр). кризко крешти шабка ти сфалям, шабка ти сфалям од последния рет. прецтавлемието цвършва. завесата се цпушта.
КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙЦТВИЕ И ВАОПШТЕ НА ПИЕСАТА
НЯКОИ ПОСЛЕДВАШТИ САБИТИЯ:
– президемтад си тръгва заштото иска да се опита човекад даси земе афтограф од КОТАРАК 1 който ф момемта излиза прес задния фхот.
– жена мо мо оправя възела на вратовската да несе излага, а самата тя е с темиска РУМЕН ПРЕЗИДЕМТ!!1
– санитарите продават готовата лютемичка на исхода ф боркамчета.
– след две цедмици и публиката си тръгва и аплодицментите най поцле стихват. хепи енд!!111111
е коше кажете! силно нале!!11
