Архив за юли, 2018

  • а ено време какви луди имаше…

    фчера кактоси седя на терасата и си пиа какалото чувам как някой ни ползва званецад последвано од следнияд разговор междо Ч.Т. и сасетката оцрешта:
    *С. Оц. Здавейте, госпожице!
    Ч. Т. Добър ден!
    С. Оц. Вие ли сте майката на сивото котенце на терасата?
    Ч. Т. Да Ви приличам на британска късокосместа?!
    С. Оц. Много е сладичко! Момченце ли е или момиченце?
    Ч. Т. Какво момченце, за Бога! Котарак е това!
    С. Оц. Прекрасен е! Как се казва?
    Ч. Т. Румен.
    С. Оц. Като господин президента? Поздравявам Ви за патриотизма!
    Ч. Т. Не. Като румен и засмян.
    С. Оц. Ахааааа, ооооооо, колко… ъъъ… оригинално! Имате ли нещо против да дойде да си поиграят с моя котарак? Ние живеем отсреща.
    Ч. Т. Ще го питам, но той обикновено е зает. РУМЕНЕ, ИСКАШ ЛИ ДА ИДЕШ ДА СИ ИГРАЕШ СЪС СЪСЕДСКИЯ КОТАРАК?
    К. Р. РАСКАРАЙ Я! ЗАЕД САМ! ОСВЕН ТОВА МРАЗЯ ГО ЦТИФ!! ЦТИФ ГИВС МИ ДЪ КРИИПС!!11
    Ч. Т. ОФ, СТИГА ПРЕТЕНЦИИ! НЕ СЕ ДРЪЖ КАТО СОЦИОПАТ! ЕЛА ПОНЕ ДА КАЖЕШ ЗДРАСТИ!
    К. Р. НЕИСКАН ДА ХОДА ПРИ ЦТИФ! ТОА МАЛОУМНИК СИ ПО-КАЗВА ДУПЕТО НА ПРОЗОРЕЦАД!!
    Ч. Т. Сама чухте. Вземете мерки.
    С. Оц. Какво да съм чула? Какви мерки?! Чух само, че нещо измяука!
    Ч. Т. Ами, в общи линии каза, че е зает.
    С. Оц. Ъъъъ… Ох, знаете ли, аз всъщност трябва да си ходя. Аз сега като се замисля, не съм питала моя Стивън. Сигурно и той е много зает. То всъщност и аз съм много заета! Какво въобще правя тук! Хайде, хубав ден на Вас! (тряскане на врата)… … … Господи в какво се забърках! Гледаш я – нормална жена, пък то! Луди хора на всяка крачка в днешно време!! Изврати се народът! Едно време по комунизма нямаше такива неща! Спокойно се живееше! (звук от бягане по стълби и плюене в пазва)
    ————–

    *С. Оц. – сасетката оцрешта (бел. к. р.)

  • доло лапите од сакралните ми крайници!!1

    ПОГЛЕБНЕТЕ САМО КАКВО БЕДРО!!! каква потбедрица! каква синфония од нечовежка мусколатура и финна косна структора овенчана саз равномерно окосмяване от нежен копринен косам в балансиран нюанс на класическо сиво с палави лилави оттенаци! и нито грам целолит!!1 нито грам целолит дами и гозпода въпреки вношително ми тегло од близо пед килограма и нито дем ваф фитнеса!! може ле някой од ваз дасе по-хвали с нешто по-добно! и тука не говориме за чар. чарад е нешто което пробутваж като конплимент когато сички останали конплименти биха звучали като отявлено лецемерие. тука говориме за класически естетитически стойности, за хармония од най висш по-рядак, за космическото саваршенство ваплатено в самияд ми крак който е. напрао кат си поглебна бедрото имам чуството че виждан как доброто по-беждава злото ваф философски план!!1 виждан как хармонията е наделяла нат хаоса зада вастаржествува пот формата на козматата ми кълчица! тази мисал ми дава сили и вдахновемие за живод и вяра че сичко е точно както трябва и е част от великия замисал на космическия рет! ето това прецтавлявад моите космати бутчета дами и господа! ЕМАНАЦИЯ НА ПОБЕДАТА НАД ЕНТРОПИЯТА! ТАКА ЧЕ ДОЛО ЛАПИТЕ ОД САКРАЛНИТЕ МИ КРАЙНИЦИ ИЛИ МОЯ ПРАВЕДЕН ГНЯФ ЩЕ ВИ ЗАСТИГНЕ И ШТЕ ВАЗДАДЕ СТРАВЕДЛИВОС ПОСРЕЦТВОМ САВАРШЕНАТА МИ ЗАХАПКА!!!11 за която друк път ште ви раскажа като имаме по-вече време.

  • ништо не разбиран…

    од няколко дни Ч.Т. се даржи ного особено. отваря хладилникад прес пед минути, цъка с език и пак го затваря, глеба сасредоточемо картимки с храна ф имтернед, ноштем се буди с викове ШОКОЛААААТ! ПО-ВЕЧЕ ШОКОЛАТ!! од което ас заключаван че явно е на диета. по-дозремията ми се по-твардиха од следния текст който преписван тука дирекно од нейния дневник:

    “Нервозна съм като кюфте напоследък. Имам чувството, че в ресторанта на живота сервитьорът винаги забравя само моята поръчка! Все едно от цялото меню “основни” съм изтеглила баш късата клечка за зъби! Откакто се помня съм на предястието!
    Мисля, че основно котката ме съсипва! С пикантния си телешки мозък измисля всякакви начини да ми пасира живота! Ще му обезкостя агнешката главичка! Ще му транжирам свинските ушички на тоя трюфел миризлив! Няколко пъти вече се хващам, че ме вълнува въпросът дали ще стои добре върху канапе от айсберг, с лимонче в устата? Чеверме ми се вижда доста аграрно. Не е като за британски котарак. А пък алангле е тавтология. Прекалено еклектично ли ще бъде котка “Магданозлия”?
    Освен това имам много работа. Заета съм като централна дюнерджийница в петък вечер. Днес примерно непременно трябва да попълня тая екселска баница, дето все я отлагам и да я занеса на счетоводителката, заедно с месечния омлет и разходните петифури. Почвам да се треса като малеби само при мисълта за това!
    И приятелките ми и те ме дразнят! Ретро са като мешана скара, тия френски селски торти! Интелект имат сборно колкото тенджера миди натюр! Дай им само да стоят и да разтягат локумки! ПЪСТЪРВИ ПРОВАНСАЛСКИ!!
    И в градския транспорт е ад! Все едно съм в плато отлежали френски сирена. И все ще се намери някой вкиснат катък да ми шпикова настроението или някоя суха пастърма да ми се прави на поширана! Абе ще фламбирам някой ден целия трамвай, бе алоооо! С все бармана! Тук има човек на нисковъглехидратна диета! Съобразявайте се малко!!!
    Нищо де, ще ми мине! Животът е асорти! Ей сега ставам, фиксирам си дресинга и отивам да видя какво ще е менюто за днес! ВИВА ЛА ПОРЦИОН!!”