Архив за януари, 2018

  • каза румен

    неска предлаган на вашето внимание ено мое стихотворемие по робард бръмс саз което поздравяван сички колеги на чистачат на моята тоалента. стихотворемието е по истимски случей. сички прилики саз действителни сабития и лица ваопште неса слочайни

    Кой мяука в този късен час?
    АС МЯУКАН – каза Румен.
    Върви си, всички спят у нас!
    А! ДАБЕ! – каза Румен.

    Не зная как си се решил!
    КО ТОЛКОС – каза Румен.
    Ти май си нещо наумил!
    ДА ХАПНА – каза Румен.

    Веднъж щом дам ти аз лаврак,
    ПА ДАЙ МИ! – каза Румен.
    То знам, ще дойдеш утре пак!
    ШЕ ДОЙДА НОГО ЯСНО! БИ МО МЯУКАТА!!!11! СТИГА СИ СЕ ПАЗАРИЛА!- каза Румен.

  • саз какъфто се сабереш…

    седа си ас неска на льобимата ми искльочителмо ергономична и нечовежки конфортна хартиена торба и си мисла. абееее тоооо ас неска ного ралта имам бе! трябва да седна даси я цвърша че иначе няма лаврак! ама тва далеч не е най цтрашното! първо напърво довечера савсем вече нямам какво да облека! тоя път вече е сериозмо! начииии напрао несам цпал! трябва или да пусна пералмята или да оцлабна с пед килограма до довечера че да флезна ф нешто од миналата годима, айде ше расчитам на фторото че нямам време да пера, трябва съшто да зготва няква гадос че да може да не омреме од глат, ами од колики, да провера кога излизам от ретроградем меркурий че да зема да претприема нешто ф тоа живод. мяуко се чуствам кат един непалноценен член на општеството. мисла че е заштото никога не гласувам сас есемеси за разни ралти, трябва да почна да гласувам сас есемеси за разни ралти, трябва да престана да исползван думата ТРЯБВА заштото сафсем се гипсирам од нея, трябва да спра да распространяван слухове за сопствената си смърт когато неми се вижда с никой уикемда че вече сафсем бес преячели останах и като цяло да започна да се даржа като човек од който има някакаф смисал, може па да се излъже някой, хора сякви и ваопштеееее ЗАШТО САМ АС НА ПОПРИШТЕТО ЖИЗНЕНО В ЗАДНИЯ ДЕСЕН ДЖОП??? м??? и кога шеси опраа ас най поцле животад? а?!? и осетих вече ваф един момемт как вече ного се напрягам и даже осетих ках косаааата мисе наеееежииии! абе ного нептиятмо чуство почуствах! и добре че изведнъш се сетих че техмически поглебнато асам КОТАРАК и сичко това не може да са мои проглеми ами тоя дисконфорт е резолтад од неблаготвормото влияние и пагобното пресъствие на Ч.Т. ф моя живод! на тая биполярна социопадка която нарича истеричното си поведемие СЛОЖЕН ХАРАКТЕР! мисла че дори и да оспея да оцелея един ден в главата й никога по-вече няма да сам себе си! и междо нас казано трябва да спра да чета од днемника й понеже явно неми се одразява добре! (емотикон плюене ф пазвата)(емотикон живаданебях)(емотикон пу пу данемий уруки)

  • винаги по-срештан по-етикет

    Ч. Т. Здравей, Руме! ВЪРНАХ СЕ!!
    К. Р. аааа, добре. че точно штях вече дати званя. подай ми моля те таа тобчица дето ми флезна пот дивама. бърже!!
    Ч. Т. Липсвах ли ти!
    К. Р. даааа. ТОБЧИЦАТАААА! БЪРЖЕЕЕЕЕ!!11!
    Ч. Т. Колко?
    К. Р. ного. почети колкото тобчицата
    Ч. Т. Толкова малко!
    К. Р. как ше е мяуко! несам испитвал такава растърсвашта и пофсемесна либса на тобчица ваф живота си!
    Ч. Т. Липса на топчица, викаш!?
    К. Р. ДИГАЙ ДИВАМААААА!! НЕИЗДЪРЖАН ВЕЧЕЕЕЕ!!!1
    Ч. Т. Ти не си човек!
    К. Р. виш какво! това че за разлика од тебе ас вода богат и интензивем вътрешем живот неме прави лош човек!!1 озпокой се, дай тобката и иди дами почистиш тоалемтата че моето елитарно искузтво вече започва да прелива отсякаде!
  • ЛЮТЕМИЦАТА, ЦТРАШНИЯ СЪТ И ТЕМИСКАТА НА ПЪРВАТА ДАМА

    преячели мои неска е голям дем замене по-неже написах първата си од ногото си пиеси и искан дави я прочета на глаз! да кажете какво мицлите. айде елате сега тука да седнете, а ас ше чета. айде тихо вече че почван! тишина! сички да си исключад телефомите! и тия од фтори балком съшто! дане се праат на интересни! че на драматурга мо е ного остар слоха и мо е ного решителен характерад! айде почваме вече! тука дасе внимава! така. сегааа. пиесата сам я нарекал

    ЛЮТЕМИЦАТА, ЦТРАШНИЯ СЪТ И ТЕМИСКАТА НА ПЪРВАТА ДАМА

    дейцтвашти лица:
    КОТАРАК 1 – красиф, млат и перецпективем алфа машкар който по-някакаф загадачем начим ного напомня на мене.
    КОТАРАК 2 – цкапан, риш и сресан на път с божиата помош. името мо няма значемие заштото той даже и сам на себе си си е толкова безразличем, че самияд той често забравя как се казва. така. завесата се дига.


    ПЪРВО И ЕДИНЦТВЕНО ДЕЙЦТВИЕ

    на сцената е тъмно, с пушак по-пода. пушекат бавно се одръпва и раскрива ф средата сребарно блюдо с ено бутче од лаврак осветено диягонално посрецтвом прожектор. флиза КОТАРАК 1. ф залата гармят аплодицменти. КОТАРАК 1 маха небрежно с лапа зада стихнат. те не стихват а напротиф. кам сцената политат каранфили, жертиери и цаца. слет четирсе минути публиката се по-осазнава каде горе-доло се намира и по-вечето слизат од раменете на саседите си по-място. санитарите дицкретно изнасят първите три реда, по-неже мяуко са припаднали там од валнемие хората. изнасят и бременните жени и мяуките деца од саображемия за тяхната безопаснос. накрая изнасят и ефгеми мимчеф който крешти че един од актьорите мо бил одкраднал колекцията папиомки. глупоцти! ништо несам мо барал! така. прецтавлемието продалжава.

    КОТАРАК 1: ЗА КОЙ ЛЬОБЕЗЕН КОТАРАК
       Е ТАЗИ ПОРЦИЯ ЛАВРАК?

    гласат мо отеква мажествено! прозорците ф три саседни квартала падат на сол. птиците отлитат на юк. папата апдикира. ваф самата зала се пофтаря сцената на екстас од по-горе (каранфили, жертиери, цаца). санитарите изнасят и пенционерите. вецко мариноф сам се изнася по-неже ного се е испотил од напрежемието и саштествува сериозма заплаха да мо се разколоса яката на ризата. на сцената излиза КОТАРАК 2. кам него од публиката политад развалени ейца, развалени домати и няколко развалени вефа. чуват се викове ДОЛО! МА ФИ Я! МА ФИ Я! и ЧЕРВЕН БОКЛУК! санитарите изнасят одпадаците од сцената с тродовашки колички, сортират ги, напалват оган од вефовете и започват да варят лютемица зат колисите од зеленчукад, докато тихо запяват акапела „повикай раде седянкя” и други перли од българския фолклор зада се оспокоят хората. опцтанофката бавно се нормализира. публиката с нежеламие демонтира инпровизираната ракетна остановка и заема местата си. пуштат оште пушак че сцената прилича кат някво бониште! пууу! ужес напрао! цпонтанно цформирани отряди доброволци раздават чай на оцелелите. някакаф псевдопророк се е овесил на завесата и крешти нешто за цтрашния сът как наближавал, но на никой не мо е до гевезелъци и го оцтрелват. прецтавлемието продалжава.

    КОТАРАК 2: ТАЗ ЧУДНА ПОРЦИЯ ЛАВРАК
    ЗА МЕН ШТЕ Е И ОШТЕ КАК!
    КОТАРАК 1: БЯС И ТЕНИЯ ЗАТЕП!
     ШТЕ ТЕ ГЪТНА ПО НАПРЕТ!

    и тогава вече КОТАРАК 1 си слага цлъмчевите очела, вади лака и цтрелата си и пронизва КОТАРАК 2 право ваф черното сарце саз думите:

    КОТАРАК 1: АБЕ АС САС ТЕБЕ ЛЕ ШЕ СЕ ЗАНИМАВАН ЦЯЛ ДЕМ БЕ АЛООО!!!11

    санитарите изнасят КОТАРАК 2. КОТАРАК 1 запява „излел е делю хайдутин“ и тамцувайки, хапва бутчето од лаврак посрецвом подфърляйки го високо ваф въздохад.

    публиката обезомява од васторк!! потретва се сцената на екстас. (каранфилите, жертиерите, цацата, прозорците, птиците, папата и пр). кризко крешти шабка ти сфалям, шабка ти сфалям од последния рет. прецтавлемието цвършва. завесата се цпушта.

    КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙЦТВИЕ И ВАОПШТЕ НА ПИЕСАТА

     

    НЯКОИ ПОСЛЕДВАШТИ САБИТИЯ:

    – президемтад си тръгва заштото иска да се опита човекад даси земе афтограф од КОТАРАК 1 който ф момемта излиза прес задния фхот.

    – жена мо мо оправя възела на вратовската да несе излага, а самата тя е с темиска РУМЕН ПРЕЗИДЕМТ!!1

    – санитарите продават готовата лютемичка на исхода ф боркамчета.

    – след две цедмици и публиката си тръгва и аплодицментите най поцле стихват. хепи енд!!111111

    е коше кажете! силно нале!!11