преячели на шефа, аз наистима вазнамерявах тоя път вече да започна седмицата отревисто и сас размах, но за сажелемие мисла чесан жертва на домашно безсилие…

К.З. шефче, е тука ваф тая саксия на празното място оште мард месец по ковида си бях засяу роял хранин даси имам даси бера ако цвърши по-магазимите и даси ям, обаче виш че ништо не е по-никнало!! ако расчитахме на реколтата, сега штяхме даси омреме од глат! а уш хората казват „каквото по-сееж, такова ште по-жънеж“…
К.Р. млади ми падуан, на народните мъдрости човек неможе да расчита. народопсихологиата е остроена така, че винаги е на две противоположни мнениа по едим и съшт вапроз. това тя го прави за да се застрахова. ето например да земеме по-говорката „каквото по-сееж, такова ште по-жънеж“, която иде да рече, че сяко действие има предвидими резолтати. од другата страна имаме „де го чукаж, де се пука“, което пък значи, че не сяко действие има предвидими резолтати. ето ти оште примери:
„зговорна дружина пламина по-вдига” – колективната ралта по-стига добри резолтати. но ваф съштото време имаме и “орташката ралта кучетата я яли” – колективната ралта не по-стига добри резолтати.
“за всеки влак си има пътник” – секи има предназначемие ваф живота но и “од сяко дарво свирка не става” – не секи има предназначемие ваф живота.
“страх лозе пази” – страхът е правилна жетейска по-зиция и “садбата обича смелите” – смелоста е правилната жетейска по-зиция.
и така нататак… ето на този принциб се гради мита за народната мъдрос, която, както сам виждаш, сама по-себеси или не саштествува, или е доста шезофренична по прерода. така че не расчитай на нея, а наблегни по-вече на ендивидоалната мъдрос.
К.З. оффффф, шефеееее!! ваф момента си ми като натписите ваф края на филма! просто нети насмогван!!1 начеееее!!!!! поне някоуко стръка пресен лаврак да бяха по-карали, а то….