Публикации маркирани с ‘румена по-езия’

  • ено стихотворемие за счела, кокожка и космонафт, но предимно за това дали доброто винаги по-беждава злото, особенно ако злото е ваоражено с кардамон

    ена счела била добра
    и ного мет сабрала
    но връштайки се одома
    кокожка я езяла
    въопште и неразбрала тя
    зашто и как омряла
    но радвала се че поне
    достоймо е живяла

    кокожката и тя била
    добра и ного чесна
    сас радос снасяла ваф пед
    ейца добри и пресни
    но случило се забеда
    мончето на саседа
    да фане грип и баба мо
    сварила за вечеря
    преячелката ни перната
    да спре даго боли главата

    монченцето било добро
    то ставало ф зарана
    и учело до късна нош
    че космонафт да стане
    и поради своя гъфкаф ум
    по-стъпило ваф космодрум

    испратили го фкосмосад
    на марс да сее сливи
    но злите марсиамци там
    зафчаз го оловили
    испекли го на бавна пешт
    и хапнали го дружно
    и затова кажете ми
    кому това е нужно??1

    неискан ас дасам добър
    и сутрим ф пед да ставан
    яйца да снасян за света
    и с мет даго снабдяван
    да уча и да слушан фчаз
    глагол ф падеш да спряган
    да чистя лештата оназ
    и масата да слаган

    и най накрая за награда
    и моя крайна езненада
    ваф дем прекрасем ваф неделя
    ас гибелта си да намеря
    на марсиамския копон
    по-ръсен штедро с кардамон!!1

    мерси казван ас на такава оферта!!!1 ас може дасам добрияд котарак румен, но ного внимаван дасам добар по свой сопствен си начим, че дане стане като с хората од стихотворемието!

  • някои но-та са паразитми, но други са безвазвратми

    добардем. асам. нали я знаете балхата на златим – ели зъбета? незнам какво да мисла за нея напоследак. уж ни е преячелка обаче се оказа че тя пие од нашата кръф секи дем. пред златим сичко минава, НО асам раздвоем и даже бих казал скептичем! неска сам ѝ написал предопредителна нота. четете:

    паразит, паразит
    ти си гнусен и немит
    но приятем си за мене
    щот ме чешеж по-корема.
    тиси гладем, асам сит
    НО
    с тебе хапеме се двама –
    ас ваф сивата пижама
    ти в цкафандар од хитин
    и неможеме да цпим
    áко да е мек дивама
    НО
    ти сепак сими преячел
    апак асам си мечтател
    и харесван хора разни
    даже и даса заразни
    или пък саз дървен крак
    НО
    ти крафчицата ми смучеж
    ас тва фчера го научих
    и немисла че е чесно.
    можеби така е лесно
    и нали сме си и блиски…
    НО
    никак не е невазможно
    даже хич не е и сложно
    утре кактоси играем
    дате хапна изведнъш
    и ште видиш кой е мъш!!1
    НО
    вероятно ште ми липсваж
    штото тъй добре се фписваж
    ф козимата ми космата.
    по-гарба и по-главата
    бавни кръгове описваж.
    и намен ми е преятно
    НО
    НЕ ТОЛКОС БЕЗВАЗВРАТМО!!!1

    мдааааа животад е пълем саз по-добни сутрешни вапроси на живод и смрт, но везните рано или късно се накланят в едната посока. все някога някое НО се оказва последното, а както знаеме од летературата, ништо казано преди НОто няма истимско значемие. саштественото стои слет НОто.

  • стихотворемието с най дългото заглавие

    здравей те преячели на шефа! по-неже и ас като шефа искан да стана по-ет, неска сам излял дошата си ф ено стихотворемие, посрецтвом като сам исползвал най копешките думи които знам засега. тосе кава:

    СТОХОТВОРЕМИЕ НА КОЕТО ЗАГЛАВИЕТО МО Е ПО ДЪЛГО ОД САМОТО СТИХОТВОРЕМИЕ ЗАШТОТО МИСАЛТА НА АФТОРА БЕШЕ РЕСКО РАЗПЛИЧКАНА И В КРАЙНА СМЕДКА ПРЕКЪСНАТА ОД ТЕШКО *ЧУСТВО НА НЕСАСТОЯТЕЛНОС, ПРОВОКИРАНО ОД МЕРИЗМАТА НА БАМИЧКАТА И ПАЛАЧИМКИТЕ, КОИТО САСЕТКАТА ИСПЕЧЕ НЕСКА ЗА ВРЕСЛИВИТЕ СИ ВНУЦИ, А ТЕ, МЕЖДО НАС КАЗАНО, СА ЕНИ НЕБЛАГОДАРНИ ГАМЕНИ, ЗАШТОТО СЕ ЗБИХА И ГИ ИСХВЪРЛИХА БЕС ДА ИСКАТ ПРЕС ПРОЗОРЕЦАД И ФМОМЕНТА ГИ ЕДЕ ЕНА ДВОРНА КОДКА НА ИМЕ КЪПАНАТА ЦТЕФКА И НЕЙНАТА НАЙ ДОБРА ПРЕЯЧЕЛКА – НЕРВНАТА КОДКА ПСИХОПАТРА. ЕТО ГО И САМОТО СТИХОТВОРЕМИЕ:

    о, меризма омайна слатка
    на бамичка и оште нешто
    което съшто е горешто
    но ште мерише твърде крадко

    заштото ште го изедът
    намен едвале ште дадът

    за мое крайно сажалемие
    сам в неравностойно положемие
    спрямо тяхното местонахождемие
    и тъна ваф неснисходжемие…

    пускан салза
    слизан драматично од сцената с лапа на челото и отиван да хрусна мяуко безрадостен роял хранин за отешемие.

    потпис: К.З.

    *чуство на несастоятелност – когато имаш чуството, че нештата неса се састояли както трябва, а по друк начин

  • стихотворемие за вътрешнияд живод

    знам че сички се чудите как сам и каде бях фчера. ами ште ви кажа – НОГО САМ ДОБРЕ!! бях на дивама си и написах за ваз ето това стихотворемие зада ви обесня зашто бях именно на свояд си дивам, а не някаде на някой чудж дивам:

    СТИХОТВОРЕМИЕ ЗА ВЪТРЕШНИЯД ЖИВОД

    асам пролетен и весел
    кат мазурка од шонпен
    даже в днешния ужасем
    твърде цкапан мрачен дем.
    в дем даждовен като червей
    сам доволем и штаслиф
    на капризат на сезома
    твърде сам неподатлиф
    штото правя хитър ход –
    ВОДЯ ВЪТРЕШЕМ ЖИВОД!

    външният ме затроднява.
    там гамжи од хора разни
    дето блъскат се за слава
    а пък мен това ме дразни

    тези хора шумно викат
    фсе за грешния одбор
    и си вземат без да питат
    и очастват вечно в спор
    ваф транвая на живота
    все пререждат ми реда
    и сафсем до мен застават
    и ми дишад ваф врата
    и ваф киното говорат
    и ваф асамсьор пардят
    и червата им каркорят
    и дардорят бес да спрат
    и фноса си бъркад жарко
    и меришат недобре
    щот се къпят твърде малко
    и намен ми става зле
    аората ми набръчкват
    кръвното ми кипват фчас!
    ного мраза да ме ръчкат!
    затова сам си ОНАЗ!!1

    а не заштото примерно сам кодка и немога да хода кадето си по-искан! естествемо че мога! просто претпочитан да си седа хубавичко на дивама на топличко и да си водя богат и интемзивен вътрешем живод!!1 и те тва е!! анджък!

  • ено стихотворемие за някой друк

    льобимата тема на кражока тука дето сме се сабрали и която разискваме саз плам и самоотверженос секи дем сам АС – добрият, чодесем и саваршем котарак румен ДАЖИВЕЙ!! но за разнообразие неска сам сменил мяуко темата и сам ви написал

    ЕНО СТИХОТВОРЕМИЕ ЗА НЯКОЙ ДРУК

    днес реших дави напиша
    стих, но не за мен
    а за друк човек ште стане дума
    тук ваф този ден
    (штото и другите хора засложават да им се напише стихотворемие, какво като неса саваршемни като мене!)

    той е мъничко особем
    штот е леко криф
    ако някой го погали
    скача като диф
    (това го прави по-неже неиска хората даси по-мислят че е някаф лигльо дето харесва даго гушкад фсе ено е някаквоси плюшено мечемце)

    съшто мяуко се цтрахува
    штом остане сам
    но се прави на бестрашен
    и на холиган
    (штото никой не харесва шобетата и неги зима нарерьозно. светад е на алфамашкарите.)

    тук е важно дасе знае
    че е друк човек
    тоз за който стана дума
    ф предния коплет
    (някой дане земе ся даси по-мисли че говора за мене си! глупости неми се слушат!!)

    той по-някога незнае
    как да продалжи
    тази рима, но говори
    фместо да малчи
    (штото да не настъпва нелофко малчамие че хората се шашкад когато човек малчи заштото мисляд че премалчава нешто)

    тоз човек се буди нощем
    да похапне тайно
    штото лееекичко е пълен
    но лаком – бескрайно!
    (и затова си хапва когато сички цпят зада няма кой да седне да мо обеснява че ного еде и че това не е хубаво. направо мо е писнало от такива!)

    искам пак дави припомня
    че за ДРУК човек
    седнал сам и пиша неска
    тука рет след рет
    (и този човек няма ништо обшто саз мене! ако някой си мисли нешто друго, моля да се корегира веднага!)

    има работи които
    тоз човек незнае
    но штом някой го по-пита,
    няма да презнае
    ако някой мо одправи
    трудничак вапроз
    той се прави че нехае
    и навирва ноз
    (штото да не земат даго по-мислят че е глупаф и незнае разни ралти дето сички ги знаят и да излезне че само той няма никаква прецтава за какво става навапроз.)

    тос човек не е изопшто
    никак саваршем
    и се радван ас че няма
    ништо општо с мен!
    но да знаете че има
    хора на света
    дето имат си косури
    те за зла беда
    тези хора са различни
    накои са криви
    други хапват си потайно
    трети са плашливи
    но неможе дасе каже
    че че са хора зли
    важното е даси честем
    в своите очи
    и кат се по-глебнеш сутрим в оглебалото даси кажеш емиииии хапнах го тоя лаврак сношти! голама ралта! айде дасам жиф и здраф! ДАЖИВЕЙ ТОС ХУБАФ ЧОВЕК!!!

  • азбучмик на хубавите животми

    макар че е ясно че ние кодките владееме не само интернед но и света като цяло, искан да кажа че ас несам расис. ас хресван мяуко или ного сичките животми на планетата и немога да разбера зашто вие хората не харесвате ного тия дето са различни од ваз. ако ше говориме за различнос, кво да кажеме ние животмите! ние даже нямаме еднакаф брой крайници сичките!!1 а вие се вазмоштавате че в едикояси страна хората едели сичко с чесам напримерно или че едикоеси семейство не гледали телевизор, горките хора! затова неска сам написал ено стихотворемие за това че сяко животмо има и добри страни колкото и да е странно то на пръф поглет. наредил сам животмите по-азбочен рет за прегледнос.
    ето го:

    АЗБУЧМИК НА ХУБАВИТЕ ЖИВОТМИ

    Алигатор ас хресван штот е чисто лут
    и си крачи из реката гол и необут
    Бухлад е съшто хубаф штото е ушат
    смешно си варти главата с късия си врат

    Варколакад броди ноштем чисто гол и зъл
    нопък денем се завръшта весел и добър

    Гларосад е средно хубаф но не е и лош
    той се рови ис боклука само за раскош
    Динозаварад е сила, но пък е омрял
    жалко че родих се късно и несам виждал

    за Елена кво да кажа, ного е красиф
    и приятен е, макар че леко избохлиф
    Жабата е гад чодесна! с бързияд език
    штом намери си комарче, хапва го ваф мик

    Заекад е мяуко глупаф и бая цтрахлиф
    но е сресан ного глатко, па макар и диф
    Игуаната е цтранна, има три очи
    но пък хич не е досадна – знае да малчи

    Йазовецад пък е стилен штот е чернобял
    зимата го няма штото ного е заспал
    Кенгорото е спестовен и прибран човек
    има рошаво палтемце с джопче най отпред

    кума Лиса е цтрахотна! хитра е за две
    тя на мъртва се преструва, даже да не е
    Мечката е ного свясна и добра жена
    хапва мет и лоши хора в гъстата магла

    Невестулката е фина, бърза кат цтрела,
    но од завис я наричат злобно “кокарджа”
    Охльоват е мъш имотен – с цял апартамент
    най локсозен на гарба си крачи той наврет

    Порад е с проглем серьозем – ного е прадлиф
    но изопшто не мо пука че е меризлиф
    Ракат си е откачалка – ходи настрани
    но ваопште несе страхува ф морските вални

    Сурикатат фсеизвесно е кльокар голям
    но општува ного лесно и не ходи сам
    Тигарад е цтрашна кодка! в джумглата е цар
    но вдействителнос е пухкаф и добър дрогар

    за Усойницата знаем че е ного зла
    но по-хвално е че ходи даже бес крака
    на Фламингото завиждат сички за цвета
    тайно иска да е розоф секи на света!

    ас Хлебарки не харесван но респек за тях!
    те омеят да пируват дружно и с размах
    Цацата е цтранна птица – ни риба ни рак
    но пък с биричка е фкусна колкото лаврак

    Чочолигата, Чакалад, Чайката дори
    сички те са свесни хора, никак неса зли
    Шилето е семпъл обрас, ама штъ – нештъ
    сложил сам го тука штото тва се сештан с Шъ

    Щтъркелад е звяр номадски – скита по-света
    но харесваме го штото идва с проледта
    Ъ и Ь ше ги пропусна штото бързан днес
    (вище как ште се измъкна лофко и с финес)

    ас Юрдечка несам виждал но сам чувал че
    е най хубава на фурна с мяуко масалце
    Ястребат е истребител с клюн и саз пера
    набеден е за злосторник само зарди тва

    и ако не виждаш първо красота наврет
    а сазираш сичко лошо само най напрет
    ше ти кажа ас за край
    КЬОРАФ КАРТИ НЕ ИГРАЙ!!1

  • осномни видове кодки и как да изберете най потходяштата за вашияд натюрел

    има два вида хора на тоя свят… нооо в момента и двата вида не ни интересуват, защото неска ште се занимаваме саз кодки. ного хора се чудят какъф вит кодка да си земат така че най добре да сажителстват с нея. изборат наистина е труден особено пре положемие че грозни кодки няма или аз поне несам виждал. затова темата на днешното ми стихотворемие е

    ОСНОМНИ ВИДОВЕ КОДКИ И КАК ДА ИЗБЕРЕТЕ НАЙ ПОТХО ДЯШТАТА ЗА ВАШИЯ НАТЮРЕЛ

    има кодки различни по-вит на земята
    ний сме най разнородни, ф палитра богата
    има кодки с раета и кодки на точки
    има трътлести кодки и кодки саз плочки

    има кодки опасни, хапливи и зли
    има кодчици мазни, саз мили очи
    има кротки, по-слушни, добри и красиви
    има съшто прадливи, безухи и диви

    има кодки заспали или вечно будни
    има котки игриви и сафсем малоумни
    има сякакви кодки на белия свяд
    и по-тази пречина светът е богат

    и човекад си мисли че изборат сложен
    е исцяло напълно на него вазложен
    но на секи се пада гадина такава
    каквато самияд човек засложава

    ако ного работиж, имаж кодка айляк
    ако глатко се бръстнеж, имаж кодка с мостак
    ако скитаж навън в планимите бестрашно,
    твойта кодка си цпи ф свойто ъгалче прашно
    ако ного си цмотан, зимаж алфа машкар
    ако кисел човек си, имаж весел дрогар
    ако спиж до дванайсе, имаш кодка бодилмик
    апак щом си самотем, имаж цял диф зверлилмик
    ако правиш диети, имаж кодка дебела
    ако цтрах те цпохожда, твойта кодка е цмела
    щом обичаж да чистиш, зимаш кодка разбойник
    ако кротак човек си, ти на лъф си найстоймик

    щом се мислиж за грозем, зимаш хубава кодка
    саз красиво палтемце и изяшна похотка
    марзелиф котарак, штом си свикнал на трут
    ако ного се цмееш – котарак теметуд!

    а сега по-мислете си тъй ле е с ваз
    или само за римата казах го ас?

  • как лошияд господим Язък за мяуко да стане пишман

    неска сам написал ено стихотворемие за ени двама лоши хора които штяха ного да страдат ако небях написал ас това стихотворемие, ами ако беше го написал някой друк и най вече ако бяха го написали самите те. но добре че тази сутрим се сабудих ф чодесмо настроемие и оправих нештата, заштото вярван че не секи лош човек е наистима лош и засложава да мо се случвад лоши ралти. слушайте сега какво станало. стихотворемието се казва

    КАК ЛОШИЯД ГОСПОДИМ ЯЗЪК ЗА МЯУКО ДА СТАНЕ ПИШМАН

    ваф грат нормален и спокоен
    живеел господим Язък.
    не бил той беден, нито болен
    живеел сносно, но язък,
    заштото твърде странен бил.
    не бил той нито блак, ни мил,
    ами само мрънкал и се оплаквал, никога несе осмихвал и ваопште бил едим ного мрачен човек.

    “язък че толкос рано станах!” –
    облякъл сивия костюн.
    “язък че с бизнес се захванах!”
    говорил си Язък наум.
    “язък че вече сам плешиф,
    апак ваопште несам штаслиф!”

    ето такива едни мисли си мислел господим Язък докато преготвял сутрешнияд си тоалед зада отиде на ралта.

    “язък че чудно цлъмце грее.
    бес туй не ходя на море.
    язък че там дете се цмее,
    като порасне то, ше спре.
    транвай обил човек, язък!
    несам бил ас, а някой друк.
    и за огромно сажалемие
    сам жиф бес никакво самнемие…”

    така си мислел той докато варвял мраченосно по-улиците и ожасно се дразнел од сичко и сички.

    веднъш докато той завивал
    по мяука уличка в градa
    и пак наум си протестирал
    се блъснал ваф ена жена.
    од зблъсака се разлетяли
    и ф локва те се озовали

    това било не точно жена ами по скоро ена вечно недоволна особа од жемски пол на име госпожица Пишман.

    – язък че си гладих костюна!!
    – пишман сам че станах ваопште!!!
    и скоро од дума на дума
    отишли да пияд кафе.
    – язък че сте толкос красива!
    едвали ште дойдете с мен
    на опера. апак за срешта
    несмея да питан ваопште.
    – пишман сам че неска ви срешнах!!
    излишно се зблъскахме с ваз!
    кафето е твърде горешто,
    дали дане идем оназ
    и ас да направя кафе?
    – язък чесам пил вече две.
    но иначе можеше фсъшнос
    и штеше да бъде добре,
    че тука е скъпо кафето
    а асам бротално свидлиф!
    – разбиран ви ас за което.
    но пък сте чаровно плешиф.
    при тия цени на фризйора
    добре е да нямаж коса.
    – язък че сме възрасни хора
    и срешнах ви ас чак сега!
    на моята възрас серьозна
    смуштава ме вашто лице
    и ваште очи твърде черни
    са вредни за мойто сарце.

    и ето такива разни глупости си говорили цял дем господим Язък и госпожица Пишман докато пиели кафето бес захар което било черно и горчиво като тях. съшто така междовременно сипали нарочно сметана в захарницата, залепили дъфка на менюто и не оставили никакъф бакшиш на сервитьорката. и чак когато светнали уличните ланпи и улиците започнали дасе испразват, те разбрали че денят е кам своя край и е време дасе разделят.

    – язък че денят си отиде!
    – пишман ще сме, казах ви ас!!
    – но можеме пак дасе видим?
    – разбирасе! оште слет час!
    но има ли смисал од драма?
    – не няма. тук трябва си край!
    вий скоро ште сте стара дама
    а мен ште ме блъсне транвай.

    и тази пиеса за двама
    тъй штеше да цвърши ф тос час
    но тос път за радос голяма
    добре че расказван я ас
    а асам човек твърде блак
    и много разбран котарак
    и неслочайно сам известем като добрияд котарак румен. освем това тия двамата ми станаха някак ного синпатични докато расказвах, така че:

    венчали се те ваф неделя
    ваф фтормик били на море
    и после добре заживели
    и пили горчиво кафе
    ваф петък на уличка мяука
    а ф събота ходели ф парка
    зада опсъждат хората, да плюят ф езерото с лилиите и да дърпат обажките на кучетата когато цтопаните им не глебат.

    така добре ле а?

  • прикаска за летяштияд хладилмик и цтрахотнияд котарак спасител на народите

    докато сам оште на по-етична вална бързан дави раскажа ф рима ена прикаска дето ас я знам од моята мяука, тя од нейната мяука и така нататак до девето коляно ф случай че ваопште кодките имахме колена. то фсъшнос е ена легемда од котежката митология която се предава од оста на оста на по-колемията. тя се казва

    ПРИКАСКА ЗА ЛЕТЯШТИЯД ХЛАДИЛМИК И ЦТРАХОТНИЯД КОТАРАК ЦПАСИТЕЛ НА НАРОДИТЕ
    айде почван вече! тихо там!!1

    ваф далечни времена
    преди сто по сто лета
    прес реки и пламини
    ваф незнайни нам земи
    по далече и од люлим
    имало един грат чудем
    той се казвал КОД КИБОЛ
    там живели кодки бол

    там ваф котежкото царцтво
    и прекрасно господарцтво
    кодките живели цкромно
    но преятно и цпокойно
    мяуки мижчици ядяли
    съшто брънбари ловяли

    но едим дем за беда
    от незнайна нам земя
    долетял и кацнал там
    бял хладилмик преголям!
    той бил колкото цял блок
    лъскаф и красиф кат бок!

    прес самата мо врата
    носела се меризма
    на локамка и пастед
    на локцозем цладолет
    и най вече по сомрак
    той меришел на лаврак!

    кодките го обградили
    и обеденили сили
    да отворят те вратата
    че да хапнат пребогато
    но обаче тас врата
    някой цинцар за беда
    бил заключил ного здраво
    с катинар саз код направо!

    кодад ного сложем бил
    букви някой бил редил
    кодките кръжали ф плен
    цлюмка точели цял дем
    но като незнаяд кода
    гладен си цтоял народа
    тъстите испосталяли
    апак хърбите омряли!

    и тогава изведнъш
    се явил прекрасем мъш
    той бил хем красиф хем умен
    и комай се казвал РУМЕН
    казал им с мажествем глаз
    БЯС И ТЕНИЯ ЗА ВАЗ!
    ясе бърже одрапнете
    и веднага път сторете
    вий сте мили и разумни
    но сте леко скодоумни
    щом висе яде пастед
    аше мина най отпрет!
    што сте толку прос нарот!
    тос хладилмик има код
    бърже горе прочетете
    и мо кода наберете!
    тази прикаска чодесна
    е като гатамка лесна
    ваф самото й начало
    на ваз кода висе дава
    кода е КИБОЛ народе!
    ето пише си одгоре!
    ся елате си хапнете
    косама си загладете
    а на мене се полага
    сичкияд лаврак ВЕДНАГА!

    и тогава вече цтрахотнияд котарак румен отворил хладилмикад и од него се разнесла чодотворната лековита нежна и пролетна меризма на лаврак од която омрелите кодки васкръснали, лели си набърже по-един коршун, овили си по ена надемица около вратовете, намазали си козимата дебело саз пастед, по-черпили се по-ено цладолетче (аре честито аре наздраве) и друснали ено хорце около големияд бял хладилмик. и поцле сички в грат КОД КИБОЛ заживели пребогато и штасливо прес девет живота в десети!

    БИ МО МЯУКАТА КАК ОГЛАДНЯХ ДОКАТО Я КАЖА ТАЯ ПРИКАСКА!!!11

  • как се обива мигар и другите лоши ралти по-принциб

    фчера научих думата МИГАР и ного добре ми хареса и за това неска сам написал стихотворемие за нея хем дасе опражня. ето сега ште го кажа глатко и изразителмо! тосе казва
    КАК СЕ ОБИВА МИГАР И ДРУГИ ЛОШИ РАЛТИ ПО-ПРИНЦИБ

    мигарад е ного цтрашем
    той жевее прес ношта
    той е мръсен и е прашен
    и се храни саз нешта
    дето ти сиги испуснал
    на земята прес деня

    той се крие е пот леглото
    и ловува сяка нош
    прес деня го няма штото
    е прозрачем. и е лош
    штото сношти ми изяде
    сички тобки пълен кош!

    мигарад е като тигар
    но по-знава се по тва
    че той никога не мига
    зада дебне прес ношта
    цтрашно лъска мо окото
    и ме чака да зацпя

    мигар мигарад незнае
    че тук има алфа мъш
    утре кактоси нехае
    ште мо скоча изведнъш!
    ште го згаштя пот леглото!
    ште мо кажа че е тъп!
    ште мо плюна ваф окото!
    ште мо пръдсна на носът!
    козмите мо ште наскубя!
    манджата мо ште изям!
    и ште го обидя ного обидно!!111
    И ТОЙ ПОВЕЧЕ ВЕЧЕ НЯМА ДАЕ ЖИФ!!!1 ААААА ТВОЙТА КОЖА МЕРИЗЛИВААААА!! ДАСЕ МАХАЖ ОД КЪШТАТА МИ ТАЛАСЪМ КРИВОГЛЕТ! НАПАЛМ ЗАТЕП!!!11 И ДАСИ МИ ВЪРНЕЖ ТОБКИТЕ!!!11!

    оф извенете мяуко си испуснах нервите тука баш накрая и ми обегна ритама