Публикации маркирани с ‘румена по-езия’

  • КОТЕШКИ ФОЛКЛОР

    преячели на шефа, колебните праздници наближават и асам започнау да реперитан вече мояд коледарски репертоар. неска даже сам седнау на осилвателя, зада можете сички да ме чуете и ште ви испеа ена афторска коледарска песем, сас която мисла да по-здравя Ч.Т. на коледа.
    слушайте сега.

    старай мома ходом ходи
    ходом ходи, чехли тропа
    насрешта ѝ рижа кодка
    па ѝ дума, хем нарежда:

    ой те тебе, рижа кодко
    де си расла толко дива
    толко дива хем вреслива
    одговаря рижа кодка:

    ой те тебе, старай моме
    старай моме, кибритлийко
    я съм, моме, златна кодка
    чисто злато немерено
    немерено неброено

    я сам расал тамо горе
    тамо горе на дивама
    и сам дошъл с първи петли
    хем да пея, хем да думам:

    дар дари ме хранен шопар
    хранен шопар тригодишен
    до три годин огояван
    в наденици престоявал

    ако ми се малко види
    дар дари ме пештна хлеба
    пештна хлеба две дозини
    превит кравай до шес броя

    ако ми се малко види
    дар дари ме риба мрена
    печен шаран лимонлия
    паламут магданозлия

    АКО ТИ СЕ НОГО ВИДИ
    ЗНАЧИ НОГО ТИ СЕ СВИДИ!!111

  • ЛЕЦЕТО ПРЕСТЪПНИК

    К.З.
    оглебалце, я кажи
    оглебалце, не лажи
    кой те тебе тези дми
    толкос цкапано строши?

    О.
    ти, златиме, за беда.
    но добре, че си малча
    и при сички по-дозремия
    се размина саз кавга.

    К.З.
    нямам цпомен да сам ас!
    не забравяй, че оназ
    скита се и друга кодка
    с мяуко тромава по-хотка.

    О.
    бърже в мене поглебни
    с собствените си очи!
    на престъпника лецето
    запечатано е, ето!!1 

  • БЛУС

    искан дасам охлйоф
    ф штата алабама
    само че немога
    ного рано ставан
    Ч.Т. гневно каза:
    БУЙНО, РИЖО СЕМЕ
    Ф КОЖАТА ТИ ДЕРМЕ!!1
    И АКО ОШТЕ ВЕДНЪШ МЕ СЪБУДИЖ ВАФ 4 СОТРИМТА, ШТЕ ЯДЕШ ТАБУЛЕ ДО КРАЯ НА НЕШТАСТНИЯД СИ РИШ ЖИВОД, КОПЕЛЕМЦЕ ОТРЕВИСТО!!!111
  • ПРИКАСКА БЕС СРЕДА

    това стихотворемие ми се по-лучи доста дълго по-пречина, че садържа великам, а както знаете, великамите са големи хора и заемат ного място. затова се наложи да мо махна средата и фмомента то има само начало и край. другата пречина поради която няма среда е, че ного мраза да пиша среди. най ного харесван началата. затова и ште започнеме сас началото и ште завършиме сас краяд. и така.

    ваф висока пламина
    ф мрачна, хладна пештера
    с пот покрит од кости змейски
    вдън горите телелейски
    там разгулено живял
    вино пил и пецми пял
    и се хранел сас размах
    великамът Развейцтрах.

    този великам чутовен
    сприхав бил, немногословен
    и затворен по-прерода.
    фсички мразил од доша,
    штото имал тешко децтво
    в тази мрачна пештера.
    и роднимите мо цтрашни
    съшто били ного мрачни.
    той сас фсички скаран бил.
    сам живеел си онил
    и ваопште на нервна почва
    бил обиден на света.

    в своя дом по-тънал в прах
    великамът Развейцтрах
    решел своята брада
    дълга, рошава и зла.
    ноштите прекарвал в лоф
    после дивечат суроф
    хапвал сутрим в пештерата
    хранил се той пребогато
    апак костите ги мятал
    чак найдоло на тревата
    на ена полямка с мак
    там живеел звяр чудак
    с име Прескочисрадня
    той преличал на ламя
    бил гиганцки и огромен,
    рошаф, мръсем, но гальовем
    имал той характер блак
    и незнаел што е врак
    като куче дрожелюбен
    ного мил, но мяуко умен
    радвал се на фсяко нешто
    и се радвал тъй горешто
    че с обажката си махал
    и половин гора изсякал.

    селямите го кълнели
    одначало. после спрели,
    штото цтанало им ясно,
    че да викат е опасно.
    Прескочисрадня се радвал
    и обажката размахвал
    с бясна сила од кавгата
    и сасипвал им гората.
    затова се осазнали
    и въф къшти се пребрали,
    апак нашияд човек
    си живеел век за век
    без да мисли за прехрана.
    штото рано одзарана
    на полямката мо китна
    някой даже бес да пита
    сутрим хвърял пресни кости
    и прес праздник, и прес пости.
    Прескочисрадня ги хапвал,
    после даже и обядвал
    а в неделя и вечеря
    случвало се да намери.

    тъй безгрижно си живеел
    звярат Прескочисрадня
    но едим дем се запитал
    одкаде ле тъй долита
    тази прелесна храна.
    той решил да провери
    цтанал рано призори
    и расперил си крилата!
    леееко литнал нат земята
    остремил се кам варха
    и намерил пештера
    вътре бърже врахлетял
    и Развейцтрах там видял –
    пеел песем кравожадна,
    бъркал супа кравожабна
    тя се готвела од жаби,
    горски мъх и крави млади.

    звярът бясно се вазрадвал
    и обажка заразмахвал
    сталактоми, сталагтити
    вмик ваф въздоха по-литат
    плисва кравожабна супа
    вархо пода. в тас минута
    великамът по-беснява
    и кам звяра закрештява
    цтрашни клетви и заплахи
    как ошите моште хапне
    и как фсъшнос сафсем цял
    до обят го е изял
    апак белите мо кости
    ништо, че сега са пости,
    ште исхвърли доло чак
    на полямката од мак

    но при тези думи цтрашни
    Прескочисрадня с обажка
    оште посвирепо махал!
    великамът се расплакал

    като глебал как кам земята по-литат темджерите и тигамите од по-лиците, ловните мо трофеи и даже и портретите на роднимите мо, които по примцип ненавиждал – чичо Херпес Злостар, леля Подагра-Деменция Де Розацея и племенника мо Имбецилус Инфантум се разбили в пода, по-метени од гиганцката обажка на Прескочисрадня. и колкото по ожесточено се карал Развейцтрах, толкова по жизнерадосно и безмилосно махал с обажка звярат, заштото ного обичал да мо се обръшта внимание. и тогава на великама мо станало ясно, че така тая ралта няма да стане, ами ако не иска сводат на пештерата да се срути вархо тях, ште трябва да млъкне.

    и сега тука следва средата на прикаската, която ние ште пропуснем, заштото ми се струва първо някак ного патетична, фторо дълга,трето банална и четвърто ме марзи фмомента да я расказван, така че няма дасе занимаваме днес сас средата на тая прикаска, ами ште отидеме с ваз направо на края ѝ и даже и там няма ного да стоиме, ами само ште надзърнеме за да видим как

    огнен залес ваф небето
    ф облаците, там кадето
    хоризомтат ги смалява
    сцена виждаме такава:
    звяр голям, козмат, крилат,
    опашат и с моштем врат
    цепи ношното небе
    с мошнос милион коне
    а на неговияд гръп
    великам дебел и груп
    но с осмифка до оши
    язди звяра и крешти:

    АРЕ МОНЧЕЕЕЕЕЕ!!1 ПО-ВИСОКОООООО!! А ТАКААААА! МИНИ У ЛЕВО! А ЗАВИЙ СЕГА НА ФТОРИЯ ОБЛАК!! ЗАВИЙ ТИ КАЗВАН!! НА ФТОРИЯ!!!!! НЕ ТУКА, МЪРШО!!111 ДАЙ МИГАЧ ПЪРВО!! ПОСНИ ДЪЛГИ!! БРАВО МОЙТО МОНЧЕЕЕЕЕЕ!!11

    точно така! това са нашите преячели Прескочисрадня и Развейцтрах, които отиват на гости на роднимите на великама за уикенда. дългите коси, брада, оши и вежди на великамад се веят зат тях, а звярат така силно маха с обажка, че распръсква сички облаци и одкадето минат времето се оправя поне за месец или даже два.

    ами тва е краяд општо зето. дано да минад и одтука по-някое време.

  • И ЗАМЕРИСВА НА МЕЛЕ

    преячели мои, има дми ваф които сичко те дразни и е по добре дане општуваж ного ного сас хора, че току виш някой по-страдал. неска замен е едим такъф дем, но понеже асам открит човек, който омее дасе самоаналезира, искан дави споделя своите чуства пот формата на ена песем по музика на братя аргирови.

    три
    четери

    преди да дойде есемта
    и лятото даси отиде
    по-неже ного им се свиди
    не пускад пармо за беда

    припеф: е е е ееееееееееее е е е
    и замерисва на меле ( x 4 )

    чистачът е с дебел чораб
    и нагло плюска мазна пица
    а котешката ми зеница
    очите мо ште издере.

    припеф: е е е ееееееееееее е е е
    и замерисва на меле ( x 4 )

    златим одкрадна пак кьофте
    и го натъбка пот дивама
    наместо, тъй като сме двама,
    полвината дами даде

    припеф: е е е ееееееееееее е е е
    и замерисва на меле ( x 4 )

    а асам целияд сардит
    и гневен като мечка гризла
    дасе осмихна днес немисла
    дори да черпят сас сафрит!1111

    припеф: е е е ееееееееееее е е е
    и замерисва на меле ( x 4 )

    бладогаря за внеманието!!11

  • ОСТРОЙСТВО НА МОРЕТО СПОРЕД ЕДИМ КОТАРАК

    преячели мои, Ч.Т. най после се върна од морето и вчера цял дем ми расказва за него. ваз основа на нейнияд раскас ас неска сам преготвил за ваз ена лекция на тема анатомия и физиология на самото море, но зада я васприемете по-лесно, сам я превел ваф стихотворна форма. сега заставан хубаво исправен и ште ви я изрецитиран. озаглавил сам я

    ОСТРОЙСТВО НА МОРЕТО СПОРЕД ЕДИМ КОТАРАК

    морето е голямо и е синьо
    реялно даже май си е бескрайно
    морето се намира пот небето
    заштото само то е толкос далготрайно
    и толкова голямо општо взето

    морето е наистина голямо
    од него по голям е люлин само

    тук непременно трябва ас да вметна
    че то основно од вода се састои
    водата мо одблизо е бесцветна
    но одалеч е синя и дори
    зелеми биват някои вални

    звочи невероятно, но е факт
    штом виго казва учен котарак

    ф морето има сякакви животми
    ф морето е дворецад на лаврака
    цкандауно ного риба ф него има
    тя там живей, по-неже е бескрака
    и няма как да прибка ис гората

    изопшто рибата да ходи пешеходно
    го счита за ужасно неизгодно

    там плавад и льотивите медузи
    танцувад болерото си прекрасно
    издувайки прозрачните си бузи
    но можеби са мъничко опасни
    това намен неми е ного ясно

    медузата по-принцип прецтавлява
    вода сгастена од льотивина лилава

    на дъното мо има ного пясак
    тоалентата на рибите това е
    апак одгоре е посипано сас блясак
    морето силно на море охае
    да може секи оддалеч даго познае

    и дамо каже хей, море, здравей!!1
    но одговор неште да го огрей

    морето се валнува, но од вятар
    а не од новини и хора разни
    нехае за човежкияд театар
    то нервите си знае как да пази
    од прикаски и спорове напразни

    и затова харесван ас морето!
    ожасно ми е блиско на сардсето!!1

  • АКО МЕ НЯМАШЕ МЕН ЦЕЛИЯД ВАОПШТЕ И ДАЖЕ НИ НАЙ МЯУКО

    преячели на шефа, Ч.Т. напоследак постоямно по-фтаря, че пишман е станала, че ме е зела, штото съм ѝ сасипау апартамента и живота, но пак добре, че тя ме била зела, штото ако ме бил зел човек сас слаба пцихика, кой знаело как штяло да мо се отрази и каква ослуга сам штял да направя на човечеството, ако ваопште генерауно ме е нямало никога, но за съжалемие било твърде късно, по-неже вече очевидно ме има. затова ас неска сам написау ено цтихотворемие, което искан да го по-светя на нея и другите Ч.Т. саз нейната садба. то се казва

    АКО МЕ НЯМАШЕ МЕН ЦЕЛИЯД ВАОПШТЕ И ДАЖЕ НИ НАЙ МЯУКО

    ако ме нямаше ваопште на тоя свяд
    ас нямаше изопшто дасам лош
    и нямаше да вия прес ношта
    та вместо да сануваш златен грош
    да трябва да ми сипеш пак храна

    ако ме нямаше мен целияд ваопште
    ас нямаше навярно да крада
    дори когато хапваж си кьофте
    или пък рипка пържена с пьоре
    ас нямаше до тебе да седя

    и да броя кьофтемцата златисти
    чаршафите ти штяха да са чисти
    а не като сега ваф рижи косми
    диванат штеше да като за прет гости
    и връските ти штяха даса цели
    вазглавничките штяха даса бели
    пердетата сафем даса бес дубки
    и нито косам ф ни ена обуфка
    водата в чашата ти нямаше да лоча
    ваф темджерата нямаше да цкоча
    и никак даже нямаше да искан
    ф легенат ф бамята да се ис… къпя (тука мяуко цемзура се наложи, че да не изгубиме естетиката на смисала)

    НО

    ако ме нямаше ваопште на тоя свяд
    ас нямаше изопшто дасам риш
    и нямаше да мъркан шумно ф такт
    докато ти опитваж се да цпиш
    да може твоят сън да е благат
    (е, са, можеше само тихичко някак да мъркан, евентоалмо)

    ако ме нямаше, очите ми едва ли
    зелеми штяха да са, както са сега
    навярно штяха някак даса вяли
    и рятка штеше да е моята коса
    а не копринена каквато е сега
    (и даже, дане казван голяма дума, ама вероятно и обажката ми штеше да е мяуко по къса, кой знае. ама само мяуко де)

    ако изопшто мен ме нямаше ваопште
    ас претоплаган, че ошите ми навярно
    не биха били никак тъй бескайни
    и нямаше да чуван тъй добре
    когато ми крештиж, че пак сам згафиу и че секи момент ште пуснеж жауба фав комисията за заштита на по-требителя од рижи кодки, заштото това твоето не е живод!!!1

    ако ме нямаше изопшто на света
    незнам кой штеше да е тоукова златинен
    че чак да цпи с отворена оста
    това е аргоментат ми най силем!!!1111

    саз което считан, че казосат е решем. плюсовете очевидно накланят везмите ваф моя поуза и при сички положемия излиза, че добре че сам родиу на тоя свяд тук и сега!!1 НЕ ЛЕ???2

  • МИСЛИ ФКОТИЯ

    преячели на шефа, шефат постоямно ми пофтаря, че трябва да се науча да мисла изван котията, но ас претпочитан да мисля вътре ваф нея. някакси по-добре се фикусирам, когато сам ваф котия. а освем това сам и наказан за престаплемия срешто човечеството. пот „човечество“ Ч.Т. има предвит себеси, а пот „престаплемия“ – сичко, което правя когато сам буден. ваф момента обмислян заштитната си реч, която ште е ваф рими, зада е по-ваздействашта и ште започва ето така:

    танкове който не еде
    той голям неште да по-расте

    после ште следва изложението, ваф което ште изложа облекчавашти вината обстоятелства като тешко децтво, патологичем апетид и кух крак и накрая искан да завърша силно!! сас светла вяра ваф бъдештето и ваф доброто!!1 какво ште кажете за такъф финал:

    когато слочайно намериш яхния
    садбата вазможнос ти дава – яхни я!!111

  • ПЕСЕМ ЗА ЕДИМ КОТАРАК, КОЙТО ИЗОПШТО НЕ КРАДЕ

    преячели на шефа, фмомента седа на перваза и чакан да дойде диадо коледа. той идва од небето сас шейна, заштото доло както виждате няма каде да пракира човекад!!1 за довечера сам мо подготвиу едим кавар на „тиха нош“ който да мо изпеа, зада ми даде най хубавияд по-дарак на мене! ного се валнуван!! ДО ПОЛОШОШ ОСТАВАТ САМО 12 ЧАСА, 26 МЕНУТИ И 8 СЕКУМДИ!!!111… но кой ти ги брои…
    междовременно ште ви я испеа на ваз за репетиция мяуко. почван.

    тиииха нооош, свяааата нооош
    клееет златииим
    неее е лооош
    той е слууушал и е яааал
    и редооовем сън е цпааал
    и никак не прави белииииииииии
    но само когато зацпииииииииии

    тиииха нооош, свяааата нооош
    клееет златииим
    неее е лооош
    тооой изооопшто не крадеее
    освем саааамо зада едеее
    и никак не рови в боклукаааааа
    освем понякога од цкукаааааааа

    и освем това, тва дето Ч.Т. казва, чесан биу кодкокоросвау шефа да отвориме двамата хладилмика точно преди бъдни вечер и да езедеме сармите е клевета! ние посно не едеме!! мерси!!! и коя е тя, че да говори такива ралти за мене!!1 просто ена магазинерка сас лактозна непоносимос!!!111 а сега, мили ми диадо коледа, когато се обеди сам коуко сам добър, вече можеш дами дадеж преголемияд и ного приятем по-дарак изненада, който е само замен!!!!!

  • РАДОС ОД ДВЕТЕ СТРАНИ НА ПРОЗОРЕЦА

    тихо се сипе първияд сняк
    снешка ми готви омлет сас лаврак
    ас на прозореца суча мостак
    коуко се радван чесан котарак!!1

    ан ко? вие несте ле?? коуко жауко…