това стихотворемие ми се по-лучи доста дълго по-пречина, че садържа великам, а както знаете, великамите са големи хора и заемат ного място. затова се наложи да мо махна средата и фмомента то има само начало и край. другата пречина поради която няма среда е, че ного мраза да пиша среди. най ного харесван началата. затова и ште започнеме сас началото и ште завършиме сас краяд. и така.

ваф висока пламина
ф мрачна, хладна пештера
с пот покрит од кости змейски
вдън горите телелейски
там разгулено живял
вино пил и пецми пял
и се хранел сас размах
великамът Развейцтрах.

този великам чутовен
сприхав бил, немногословен
и затворен по-прерода.
фсички мразил од доша,
штото имал тешко децтво
в тази мрачна пештера.
и роднимите мо цтрашни
съшто били ного мрачни.
той сас фсички скаран бил.
сам живеел си онил
и ваопште на нервна почва
бил обиден на света.

в своя дом по-тънал в прах
великамът Развейцтрах
решел своята брада
дълга, рошава и зла.
ноштите прекарвал в лоф
после дивечат суроф
хапвал сутрим в пештерата
хранил се той пребогато
апак костите ги мятал
чак найдоло на тревата
на ена полямка с мак
там живеел звяр чудак
с име Прескочисрадня
той преличал на ламя
бил гиганцки и огромен,
рошаф, мръсем, но гальовем
имал той характер блак
и незнаел што е врак
като куче дрожелюбен
ного мил, но мяуко умен
радвал се на фсяко нешто
и се радвал тъй горешто
че с обажката си махал
и половин гора изсякал.

селямите го кълнели
одначало. после спрели,
штото цтанало им ясно,
че да викат е опасно.
Прескочисрадня се радвал
и обажката размахвал
с бясна сила од кавгата
и сасипвал им гората.
затова се осазнали
и въф къшти се пребрали,
апак нашияд човек
си живеел век за век
без да мисли за прехрана.
штото рано одзарана
на полямката мо китна
някой даже бес да пита
сутрим хвърял пресни кости
и прес праздник, и прес пости.
Прескочисрадня ги хапвал,
после даже и обядвал
а в неделя и вечеря
случвало се да намери.

тъй безгрижно си живеел
звярат Прескочисрадня
но едим дем се запитал
одкаде ле тъй долита
тази прелесна храна.
той решил да провери
цтанал рано призори
и расперил си крилата!
леееко литнал нат земята
остремил се кам варха
и намерил пештера
вътре бърже врахлетял
и Развейцтрах там видял –
пеел песем кравожадна,
бъркал супа кравожабна
тя се готвела од жаби,
горски мъх и крави млади.

звярът бясно се вазрадвал
и обажка заразмахвал
сталактоми, сталагтити
вмик ваф въздоха по-литат
плисва кравожабна супа
вархо пода. в тас минута
великамът по-беснява
и кам звяра закрештява
цтрашни клетви и заплахи
как ошите моште хапне
и как фсъшнос сафсем цял
до обят го е изял
апак белите мо кости
ништо, че сега са пости,
ште исхвърли доло чак
на полямката од мак

но при тези думи цтрашни
Прескочисрадня с обажка
оште посвирепо махал!
великамът се расплакал

като глебал как кам земята по-литат темджерите и тигамите од по-лиците, ловните мо трофеи и даже и портретите на роднимите мо, които по примцип ненавиждал – чичо Херпес Злостар, леля Подагра-Деменция Де Розацея и племенника мо Имбецилус Инфантум се разбили в пода, по-метени од гиганцката обажка на Прескочисрадня. и колкото по ожесточено се карал Развейцтрах, толкова по жизнерадосно и безмилосно махал с обажка звярат, заштото ного обичал да мо се обръшта внимание. и тогава на великама мо станало ясно, че така тая ралта няма да стане, ами ако не иска сводат на пештерата да се срути вархо тях, ште трябва да млъкне.

и сега тука следва средата на прикаската, която ние ште пропуснем, заштото ми се струва първо някак ного патетична, фторо дълга,трето банална и четвърто ме марзи фмомента да я расказван, така че няма дасе занимаваме днес сас средата на тая прикаска, ами ште отидеме с ваз направо на края ѝ и даже и там няма ного да стоиме, ами само ште надзърнеме за да видим как

огнен залес ваф небето
ф облаците, там кадето
хоризомтат ги смалява
сцена виждаме такава:
звяр голям, козмат, крилат,
опашат и с моштем врат
цепи ношното небе
с мошнос милион коне
а на неговияд гръп
великам дебел и груп
но с осмифка до оши
язди звяра и крешти:

АРЕ МОНЧЕЕЕЕЕЕ!!1 ПО-ВИСОКОООООО!! А ТАКААААА! МИНИ У ЛЕВО! А ЗАВИЙ СЕГА НА ФТОРИЯ ОБЛАК!! ЗАВИЙ ТИ КАЗВАН!! НА ФТОРИЯ!!!!! НЕ ТУКА, МЪРШО!!111 ДАЙ МИГАЧ ПЪРВО!! ПОСНИ ДЪЛГИ!! БРАВО МОЙТО МОНЧЕЕЕЕЕЕ!!11

точно така! това са нашите преячели Прескочисрадня и Развейцтрах, които отиват на гости на роднимите на великама за уикенда. дългите коси, брада, оши и вежди на великамад се веят зат тях, а звярат така силно маха с обажка, че распръсква сички облаци и одкадето минат времето се оправя поне за месец или даже два.

ами тва е краяд општо зето. дано да минад и одтука по-някое време.