Публикации маркирани с ‘Ч.Т.’

  • ена ралта за четери и осемдесе и шес

    К.Р. разсадникоф, ако скочиж на лецето на Ч.Т. така кактоси цпи ште ти дам пед лева.
    К.З. моооооже. а за десед лева какво трябва да направа?
    К.Р. да скочиж на лецето ѝ и дая охапеж за носа.
    К.З. екстра! праим го!! а за двайсе лева?? ас май по-вече харесван двайсе лева!!1
    К.Р. за двайсе лева ште трябва да се качиж на полелея, да запееш марселезата, да скочиж на лецето на Ч.Т. и дая охапеж за носа.
    К.З. лесна ралта! искан да играя за сто лева! кажи за сто лева какво се прави!!11
    К.Р. за сто лева трябва да малчиж и да стоиж мирно докато не звънне бодилмика.
    К.З. ееееееее, не е чеснооооо! тва вече е апсолютно невазможно!! нарочно така каза че да неги зема тия сто лева!!11
    К.Р. ас нямам чак сто лева и без друго. говора само хепотетичмо. ето, земи тия четери и осемдесе и шес и плюни вархо нея и сички ше сме доволми!

  • за когато ви потънат гвинеите

    преячели мои, следваштия път, когато ви потънат гвинеите и получите паник атака од това, че живота ви е пълен хаос, че ништо не е на мястото си, че нямате никаква идея нито каде ви е кодката, нито зашто батерията на мивката ви е избрала точно този ъгал за най ергономичен, нито зашто кухнемските ви уреди са на четери етажа и по-принциб ако някой дем си по-мислите че Е ТЕ ТВА Е! по зле од тва вече няма накаде! садбата вече е извадила и резрвния си среден пръст и даже вече се е одтеглила да еде пуканки някаде оцтрани, заштото е сигурна че и сами можете чодесно да си сасипете живота. та ето в този момент погледнете тая цнимка и се оспокойте. несте сами!!!1 оназ е така напоследак прес цялото време!! СОНШОНЖМОН!!1

    неска показах тази цнимка на Ч.Т. и я питах дали нешто не и прави така ено фпечатлемие, че не е както трябва и тя каза “божке! откога го търса тоя синия шал!!1” и тва е. ништо друго! но имайте предвид, че това го казва жена, която неска два пъти отиде по-пижама до магазима преди да се облече и фтория път навръштане намерила костилки от маслини в джоба на пижамата и ги езяла, заштото били ного по-лезни!!!1 е такова нешто начи!! незнам как по добре да ви обрисуван комплексноста на нештата! сложно е.

    прес цялото това време ас седа в едим легем до дивама и се опитван да сачиня ено стихотворемие, но така не може дасе работи! засега съм стигнал само до:
    “по-полямката тревиста
    бяга мижка отревиста”
    и толкос

  • Ч.Т. явно се връшта од море

    сас редник разсадников чакаме Ч.Т. да се върне от морето.

    К.З. това снешка ле е?
    К.Р. не е.

    К.З. това снешка ле е?
    К.Р. не е.

    К.З. това снешка ле е?
    К.Р. това вече да.
    К.З. как по-зна??2
    К.Р. миии… коленичила прет фхода ни… кръсти се… кади с тамян… кой може да е!

  • ено песмо до Ч.Т. която явно оште е на море

    Ч.Т., въпреки че си на море, знам че ми ровиш ис профила и затова реших дати напиша ено песмо.

    скъпа ми Ч.Т. запетайка

    нов рет. ако четеж това искан дати кажа че ние сас златим съшто сме ного ного добре. тренираме редовно и вече сме минали по-чети сички бойни искузтва като ваф момента сме на сумо. едимствено се претесняван че запасите ни от орис драстично намаляха по-неже нали ваф началото на сумото се фърля орис прес рамо но като се исключи това сичко е пот комтроу. съшто и потдържаме висока лична и апартаментна хигиена – ас повръштан косми само на келимчето прет бамята а златим само на големия келим, но тъй като и останалата част од къштата е покрита плътно с косми, општото фпечатлемие е че сме заслали с китеник. много е кокетно. ште ти хареса.

    съшто така и редовно поливаме саксиите, така че несе претеснявай. ваф началото им се отразяваше ного добре обаче напоследак мисла че сме преполяли по сухольобивите и нешто май ше дадат фира. мисла да искаран курс по-градинарство за следваштото лято по-неже осештан че градинарството ме влече. направил сам си малак алпинеом ваф средата на хола и сам го окрасил сас тоалента хартия и косми. и той стана много кокетен! много доволма ште останеж като си дойдеж!!1

    изопшто не скочаеме така че не бързай даси идваж. освем че златим измъкна няколко добре забравени цецки испот дивама, имаме и ного други нови преячелки, които като дойдоха, казаха че са родними на балхата на златим Ели Зъбета. казват се Ели Зъбет Фтора, Ели Зъбет Трета и така нататак. оставил сам броенето на златим, по-неже нали ште става хчетоводитеу. ваф момента ги е строил ф редица да ги запреходиме, че постоямно идват нови и нови и станахме мяуко като бежамски лагер.

    фнесли сме и множество по-добремия по апартамента посрецтвом финни гирлямди од тоалента хартия. съшто така и намерихме и мяуко пари ваф ено чекмедже, но несме ги харчили. пестиме ги. едеме само по ена двайстолефка дневно на човек. неса ного фкусни, но няма да ги фърляме я! пари са това!!1

    имаме и ного други езненади затеп като си дойдеж. знаеж че сме артистични хора – златим е едновременно неоверен и неваздържан като млат натфисчия, а асам испълнем с идеи, като матрак с мемори пяна. така че тиси прецени кога ште ти е одобно дасе пребереж.

    штях да пиша че оставан на расположемие за вапроси, но точно ваф момента открихме че фотйоилат е пълен сас някакви мяуки бели нешта и сме заети да ги извадиме да ги видиме какво точно прецтавлявад. благороцтвото задалжава.

    остани си сас здраве (най вече псехическо такова)

    К.Р. и К.З. – естествоиспитатели, еколози и трети дан сомисти

    намасте!!11

  • ено песмо од Ч.Т. която явно е на море

    преячели мои, од извесно време цамцумгат миго няма което е и причината да неви пиша. в момента пиша единствено посрецтвом силата на мисалта и всепомиташтата доховна честота на високия ми дан ваф инфлоенцарството. наскоро обаче осазнах, че фсъшнос и Ч.Т. е исчезнала заедно сас цамцумга. по-тварждението дойде омзидем в ена ботилка, явно доплавала по-някой од притоците на канал Игнатиеф и заседнала ваф плитчините на лагуна Цлавейкоф, ваф която намерих следното песмо:

    “Скъпи мои котки Румен и Златин,

    Когато четете това, аз вероятно ще съм далеч от вашата космата, ранобудна и, откровено казано, доста изискваща компания. Не се сбогувахме, понеже мразя разделите, особено ако са придружени с пазарлъци за менюто. Оставила съм ви храна – яжте я! Ако не – играйте с нея морски шах! ВСЕ МИ Е ТАЯ!!

    С настоящото писмо искам да ви осведомя, че се намирам в пансион за благородни девици на северното ни черноморие на име “Пресветите деви от Главадодупе, свидетелки на махмурлука от седмия ден и пазителки на Свещения Блистер Имодиум”, известен още като девето бунгало, откъдето ви писах и миналата година. Тук в пансиона времето тече бавно, така че предполагам, че ще се върна чак другия месец.

    Исках да ви напиша дълго писмо, включващо кратък обзор на детството ми, списък на най-големите ми издънки в живота, няколко скици на любими рокли и какви са бъдещите ми творчески планове, за да се опознаем, понеже до морето човек изпитва нужда да споделя много повече, отколкото в дълбоката суша, но за съжаление, нуждата от сутрешна разхладително-увеселителна напитка в мен надделява и ще се наложи да се запътя към бара, който е на цели петнайсет метра от девето бунгало. Освен че тук времето тече по-бавно, разстоянията също се уголемяват, но явно съм занемарила квантовата си физика и засега нямам обяснение на този феномен. Единствено мога да се надявам, в резултат на него да ми се удължат краката, както ѝ престоя ми тук.

    Последно искам да споделя, че понеже ми се налага да работя даже и тук, ЗА ДА ИМАТЕ ДОСТАТЪЧНО РОЯЛ ХРАНИН, ИЗЕДНИЦИ!! заключих, че “Истински професионалист – работи даже и когато почива” и “Тотална отрепка – не спира да си почива и на работа” са двете страни на една и съща монета.
    Наздраве за трезвия разум на работническата класа!

    Останете със здраве и не правете нищо, което аз не бих направила, като например да пикаете в мивката. Златин да не яде от гъбата! Румен да спре да гледа през прозореца като масов убиец под домашен арест, понеже получавам тревожни есемеси от съседите! Не могат да спят хората!

    Мислете за мен като за лаврак на скара!
    Ваша Ч.Т. ”

    Ч.Т., АКО ЧЕТЕЖ ТОВА, ИСКАН ДАТИ КАЖА, ЧЕ НИЕ ПЪК СИ ФАНАХМЕ МОХА И Я КРЪСТИХМЕ НА ТЕП!! ПОКНИ!!!1

  • ена история ис цикала “прикаски на нервна почва” од магазинерката атанасова

    преячели мои, неска ше ви раскажа ена случка, която фчера прочетох ваф дневника на Ч.Т. знам, че не е ного хубаво дасе чете од чужди дневници, ама то и да несе чете не е кой знае какво, така че почван.

    действието се развива прет едим магазим на амгел къмчеф 22, кадето фчера се наложи Ч.Т. да работи по заместване цял дем. по-неже Ч.Т. е човек одговорен и силно се е вживяла ваф ролята на магазинерка, я намираме прет магазима да пуши кродка магазинерска цигарка. ф това време кам нея се задава спретнат и млат мъш, който спорет написаното ваф дневника е сравнително добре изглеждашт. човекат крачи отревисто, фсе ено знае каде отива. Ч.Т. ного се васхиштава на хора, които знаяд къде отиват. намира това качество за свръхестественно. мажат се изравнява с нея, подминава я и изведнъш резко спира! направо заковава!!1 обръшта се като на забавен каданс. поглежда я право фочите. погледите им се срещат! ф неговия се чете силна емоция и решителнос, ф тоя на Ч.Т. се чете изомлемие и системно недоспиване. Ч.Т пуска невинна магазинерска осмифка и тогава мажат казва с басоф глаз:

    “Е, НЕ!!!11”

    ф тоя момент ф главата на Ч.Т. коридорад на тая история се растроява:
    А) ето!! край! познал ме е! сега ште ме по-пита “езвенете, вие ле сте мяуката на котаракад румен?” и ште се наложи да го одаря!!1
    Б) еми хубавичка съм, няма кво! утре пак ште съм с тая рокличка, че ного ми връзва!
    В) тая диета по др. емилова ме сасипва! почнаха да ми се превиждат нешта! ште се наложи да заместя обикновемните череши саз цвимски вратни череши.
    обаче фместо сичко това, мажат добавя:

    “ЗАБРАВИХ СИ ТЕЛЕФОМА Ф КАФЕТО!”

    и скоросно и фсе така решителмо се оддалечава ваф посоката од която е дошал. гореописаните коридори на историята се срутват с грохот и срет останки и строителем прах светва неоноф натпис:
    ис цикала “Прикаски на нервна почва” од магазинерката Атанасова.

    желая ви оспешем дем и ви испраштан най хубавата си осмифка за днес право ф камерата!!1 ако слочайно ви изглеждан злорат, да знаете, че така ви се е стрило.

  • вишата мисия на лавракад розмарим фурнаджиеф, която ми беше разкрита посрецтвом пророчески сън

    преячели мои, ако знаете само какъф сън санувах!!1 знам че е ного досадно някой дати расказва саня си, особедно пък ако току што се е сабудил и оште е сигорем че мо се е случило ваф двйствителнос. Ч.Т. така загуби ного приятелства. те даже вече преячелките ѝ ваопште не ѝ дигат преди 12 заштото знаяд какво следва – джейсам момоа плувал делфин по електрикови менкини ваф перлофската река, докато тя печели комкурс миз потна фланелка и точно ѝ слагат лентата на победителка на орлоф мос, кадето естествено е спряно движемието заради сабитието, когато момоа прелита нат моста с косата си, с менкините си, сас сичките си сто кила и прочее и ѝ прашта ваздушна целуфка. вище каква глупос!!1


    мояд сън е ного по смислем. слушайте сега дави го раскажа.

    лавракад розмарим фурнаджиеф се родил въспълничак – цели четери и двеста. докато навършил палнолетие (не знам дали несе казва по скоро палноплувие за риба, заштото рибите сепак не летят, ами плуват, но ште карам нататак) той вече се бил налял и заформил като вилендорфска венера. ваф това по-примцип няма ништо лошо, ако не броиме тайната мечта на розмарим да стане модел на бамски костюни. по-цял дем розмарим си мечтаел да делфинира из модните фороми по-бамски костюн, да сабира оваций и да го преследват папараци, но за сажалемие телесната мо комструкция не мо позволявала да навлезне ваф това поприште – тъй сочем и въспълем бил той, че не го допускали на никой кастинк за модели. това извандредно ного го натажавало. едим дем когато крачел клет и депресиран по-дъното на океана, обзет од тъжни мисли, той чул мажествем басоф глаз, който идвал някаде од повърхноста на водата:

    – РОЗМАРИМ ФУРНАДЖИЕФ!!!
    – ас…
    – НАСТЪПИ ТВОЯД ЧАС!
    – кого е настъпил?? извиняван се предварителмо… незнаех…
    – МАЛЧИ И СЛУШАЙ, НЕСРЕТНИКО!! ТИ НЕСИ РОДЕН ДА ДЕЛФИНИРАШ ПО-БАМСКИ. ТВОЯТА МИСИЯ Е НОГО ПО ВИША! ПОДАЙ МИ ПЕРКАТА СИ И АС ШТЕ ТИ ПО-МОГНА ТЯ ДАСЕ ОСАШТЕСТВИ!!!1

    и ваф тоя момент пот океамските вални се подала ена космата сива лапа и размърдала пръсти пот водата. ако можехте да видите цялата картимка, штяхте да знаете, че това било лапата на самият добър котарак румен, който плавал в риболовна баржа, облечем в моряжки костюн, а ф другата си лапа стискал тигам и кидка свеш розмарим. и точно ф момента ваф който розмарим фурнаджиеф подал треперешта перка на добрияд котарак, ЗЛАТИМ ПРЕЛЕТЯ КРАЙ МЕН Ф ГАЛОП И Ф НЕСВЯС ЕДНОВРЕМЕННО, КРЕЩЕЙКИ “ПУ ПЪРВИ ДА ЗАКУСВАН НЕСКА!!!!1” И АСЕ САБУДИХ!! И СЕГА НЕЗНАМ КАКВО Е СТАНАЛО ПОСЛЕ!!1

    ште пробван пак да заспя и даси досануван, по-неже ного ми се хапва рипка, а междовременно, ако някой од ваз може дами расталкува саня, като се върна од океана ште го по-черпа едно будче од лаврак. тъпото е, че кидката ми розмарим някаде се е запиляла… може да е останала на баржата… ееее ного съм расеян начи!!1

  • по огриземията ште ги по-знаете

    Ч.Т. Кой е изял гъбата?
    К.Р. несам ас! или е златим или сама се е изяла.
    К.З. САМА СЕ Е ИЗЯЛА! виш че сега има огриземия!! цялата е потънала ф огриземия бих казау!
    Ч.Т. А ти случайно нямаш ли някакви угризения?
    К.З. осештан ено мяуко огриземие зат охото ама сигорно е моята преячелка балхата ели зъбета. ЕЛИ ЗЪБЕТААААА, ТИ ЛЕ СИ?
    Е.З. АСААААААМ!!
    К.З. ето, видя ле! чис сам като сауза! дай сега по-ена палачимка за морауни штети!!1

  • ште го кажа само веднъш, снешке

    нештата са прости и стоят така. АКО ПАК ТЕ ХВАНА ДА СИПВАЖ ТАЙНО НА ЗЛАТИМ ДОПАЛНИТЕЛМО, ШТЕ НАПРАВЯ ТАКА, ЧЕ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА МОЖЕШ ДА ЧИСТИШ ТОАЛЕНТИ В ТОЗИ ГРАТ!!!11

  • адажиото на албинонии цмотаната грацка пепеляжка

    винаги слет като издан книга си казван: хубаво нешто са прецтавянията интервютата афтографите и сичко НО най хубаво ми е когато расказван истории. и по-неже одавна несам ви расказвал, ето тука сега ена дълга че ми се е насъбрала. поснете си адажиото на албинони за по силно ваздействие. пуснахте ле? слушайте тогава какво става оназ.
    неска, преячели мои Ч.Т. се затвори ваф стаята саз конпютара и каза че ше работи и да седиме кродки саз златим, обаче ас знам че се прай, заштото неска има фешам дейс, черем петак и прочее омопомрачавашти меропреятия ваф конпютара и тя сега ше седи, шесе блешти цял дем и ше си заплюва разни ралти. мене това неме касае заштото за мене секи дем е фешам дем. асам си фешам по-рождемие! кода напраа! и секи петак е черем заштото петак е дем за прахоцмокачка! но за Ч.Т. не е така. за нея неска конпютарад е добрата фея кръсмица която секи момент ше я обзаведе с някаква душегубна рокля Ф ЦВЯД ПЕПЕЛ ОД ГЪЛАП!! напримерно и омопомрачителми обуфки и като дойдат тия обуфки и ако земат че ѝ станат (което междо нас казано е малко вероятно заштото Ч.Т. носи 40 номер, обаче винаги си зема 38 по-неже ѝ е пот достойнството да си го презнае) тогава вече ште започне най после истимскияд живод и ништо од това което я е сасипвало няма да има значемие. ште забрави за ретрограднияд меркурий, бръчките, роклите дето вече не ѝ стават, за тва че вчера не ѝ се е по-лучил кекса, за тва че по-принцип ништо не ѝ се е по-лучило в тоя живод кой знае как, тва че вероятно и в следваштия няма дасе ожени нито за бял примц на чаровем кон, нито пък обратното и най вече за факта че следвашт живод най вероятно няма! няма да има фтори шамс!! няма примцове! няма замаци! НЯМА НИКАКВА НАДЕЖДА!!11! (тука сега увеличете адажиото) ГОЦПОДИ!! сега си даван смедка че Ч.Т. живее ф адат на сопствените си анбиции и като ена цмотана грацка пепеляжка седи прет расипаното просо на живота си и чака да стане чудо. сачусван ѝ… оф, чакайте, чакайте, вие стойте тука, а ас са ше отида да ѝ кажа две думи да я оспокоя че да я отърся од тежките мисли. (адажиото на макс ле а?)
    К. Р. снешкееее, снежи, виш сега… абееее секи по-някога се чуства все ено се е облякал малко леко за сезома и е на раба на ена ного висока скала и по-глежда нагоре и там лети ено рехаво ято някакви ного красиви прелетни птици дето човекад ваобште понятие си няма каква по-рода са, но няма как, винаги е тъжно когато нешто красиво си отива, и ти чак сега осазнаваш че нямаж никаква идея какво всъшнос е то, а само од вътрешната страна на леките си за сезома дрехи се чустваж се ено…
    Ч. Т. К’ВО!!!… РАЗКАРАЙ СЕ БЕ, ПСИХАР!! К’ВИ СА ТИЯ ДЕПРЕСАРЩИНИ ДНЕС! НАЙШ К’ВА ЯКА РОКЛЯ СИ КУПИХ!! ШЕ ПАДНЕЕЕЕЕЕШ!!!
    К. Р. А!! ТЪЙ ЛЕ! и не си мислиш за ретроградния меркурий, расипаното просо и чаровния кон??
    Ч. Т. МОЛЯ?? Ти какво си ял днес?
    К. Р. оффффффф, зарежи! явно пак сам те натценил! ти фсъшнос си ного по повърхносна одколкото те мислех!!1