днес сутримта, събота, ваф 7.04 часа источноевропейско време, точно когато хората цпят най слаткия си сън, по-неже са работили цяла седмица като кучета, а някои са се и напили сношти пак като такива (да ме проштават кучетата) , ЕНА ЛУДА ВАФ НАШАТА КОЛОПЕРАЦИЯ ПУСНА ПРАХОЦМОКАЧКА!!11 еми грозно е! нехоманно е!! противоестественно е!!!1
И ТАЗИ ЛУДА БЕШЕ Ч.Т. …

така е, преячели мои. моментат ваф който преминаваш на тъмната страна не е сапроводен от драматична музика на фона на апокалептична сцена, както по-филмите. случва се просто една събота сутрим, докато кродко си пиеш кафето и си мислиш за нещата от жевота. така стават тия ралти…

преячели мои, току што по-лучих следното песмо од Ч.Т., което ме кара да вярван, че скоро ште се пребере од морето:

„Котки мои сладкоухи, след като тия дни установих, че финансите ми са на приключване и това ще доведе до крайно нежелателното ми завръщане у дома, реших да прибегна до отчаяни мерки и написах анонимни писма от изрезки от вестници до n на брой бивши гаджета, от които става ясно, че близката на сърцето им Снежка е отвлечена от много лоши хора и ако искат да я видят отново, ще трябва да изпратят крупен откуп до рецепцията на къмпинга. В резултат на това получих n-1 отговора, които гласяха „А КОЛКО ЩЕ СТРУВА ДА Ѝ ПРЪСНЕТЕ МОЗЪКА?“ и един „Бих предпочел да ѝ пръснете мозъка, но трудно ще го намерите.“
Това ми дава основания да предполагам, че скоро ще се видим отново.

Ваша Снежка – забравен бряг на любовта”

преячели мои, днес сутримта оназ престигна песмо од Ч.Т., която както знаете од извесно време е на море. за мен ходенето на море е странно и нелогично занимание, но ние кодките сме склонни да проштаваме вашите странности, основно поради факта, че всъштност много малко се интересуваме от способите ви за остановяване на вътрешем баламс или както там наричате сички нештата, които правите, преди да остановите, че е по добре просто да престанете да се занимавате със себеси, понеже по-ложемието е истарвано. та, така или иначе, ето каква енформация по-лучих. преписван, оцтранявайки правописните грешки:

„здравейте, кодки мои лекокрили!

предрожена од блиски на сарцето ми госпожи, кам момента пребиваван ваф едим кънпинк по нашето черноморие и пиша зада ви споделя как преминават дните ми.

сутрените са опстоятелствени и мудни като япомски чаени церемоний, но фместо зелем чай, комсонираме кафе од афтомата на фхода, което се састои од равни части кафяф неядлиф пигмент, крачета од хлебарки и ешерихия коли. когато сички се сабудят, се земат някои важни решемия за деня и живота ваф цялос. днешните са:

– од днес повече няма да се даржа нарочно като вештица ваф пресъствието на маже
– од днес повече няма да пия ром сас узо ваф пресъствието на маже
– од днес повече няма да расказвам сас пълна оста злепоставяшти историй за бифшите си гаджета, както и да споделям детайли односно месечнияд си цикал ваф пресъствието на маже

ваф края на оператифката, за да опростиме нештата, обопштихме сичко просто така: од днес повече няма да пресъстван ваф пресъствието на маже. ште е за доброто на сички.

по-обяд се храниме дотолкова питателно, че се чудиме тука сас госпожите, дали няма да е добре да прекръстят ваф наше име блиското село Кравец или Тьоленово 2.

исползваме жежката тишина на следобедите за да пишем като саштимски запорожки на волге кървави анонимни песма до липсваштите ни преячели од изрязани од весници букви. по-следното гласи: „НЕСРЕТНИЦЕ, НАПОСНИ ВАФ СПЕШЕН ПОРЯДАК ТОЗИ ГРАТ НА ГРЕХА, ТАЗИ ЛЮЛКА НА ПО-РОКА, ТОВА СВАРТАЛИШТЕ НА ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ САС НИСКА ОСПЕВАЕМОС И ТРАГНИ КАМ МОРЕТО, КАДЕТО ТЕ ОЧАКВАМЕ САМО ПО-ЛЕОПАРДОФ ПРИНТ И ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ. СИПАЛИ СМЕ ТИ. ШТЕ НИ ОДКРИЕШ ПО-ПАРКИРАНИТЕ ЗАТ БОНГАЛОТО ЕДНОРОЗИ. ОД САСЕДНОТО БОНГАЛО ТВАРДЯТ, ЧЕ НЯМАЛО ТАКИВА, НО ТЕ ЯВНО СА ПЕСЕМИСТИ ТИЯ ХОРА.

ТВОИ АНОНИМНИ ДОБРОЖЕЛАТЕЛКИ

ПС ЗЕМИ ЦИГАРКИ“

вечерите одделяме за сериозни вапроси. госпожа Р. напримерно по-стоянно се чуди колко ле мо е цкучно ваф този момент на ахмет догам. камю пък е писал, че едимственият сериозем вапрос е дали дасе самообиеж или не. том робинз се ентересува дали някой знае как да задаржиме льобофта, но лично спорет мен, едимственияд сериозем вапрос ваф познатата фселена, който засложава някакво внимание е А БЕ, АС КАТО ТРЪГВАХ КАМ МОРЕТО, ИСКЛЮЧИХ ЛИ ЙОТИЯТА??? на който за штастие вие, кодки мои, можете дами одговорите ❤

докато чакам сас нетарпемие вашияд одговор, ште се опитан да довърша ено стихотворемие, по-светено на родния ми грат боргаз, което, очевидно повлияна од часовете по-география, започнах оште ваф подготвителем клас така:
„О, ГРАТ, СРАВНИТЕЛНО ГОЛЯМ ЗА НАШИТЕ ПРЕЦТАВИ“
и досега така и несам намерила потходяшт начим да го продалжа.

това е засега. има и оште, но сега трябва да ставам, че с госпожите отиваме да играем пачевритмия на плажа.

целуван ви жарко!

ваша снешка, по виролентна од фсякога“