К. Р. ного е цкапано онова мяукото котемце од задния двор! ено грозмо знаеш ле го? цтрахил.
Ч. Т. Знам го. Много е сладичко!
К. Р. пффф ного си зле! то е цигамско и пирацко! има балхи, ходи кат бараба и говори мрасотии. цкандално е! мразим го!!!
Ч. Т. Е, де! Откъде тия лоши чувства?
К. Р. фчера кат слезнахме с тебе в задния двор цтрахил ми каза чесам боржоазна свиня, пренцеса и шобе и че штял да се качи горе да ми наака купичките и офцата и сичко. и ми се смя на каишката!
Ч. Т. Това е идея! Искаш ли да го вземем при нас и да си имаш приятелче?
К. Р. ти луда ле си! ште виси на пердето по-цял дем тоя боклук!
Ч. Т. Е, то и ти висиш на пердето…
К. Р. ама ас вися изяшно! не кат някъф селянин!!
Ч. Т. Според мен трябва да го вземем. Ще ви е много забавно.
К. Р. Ти си предателка! край! ТОВА Е КРАЯ! АСИ ТРЪГВАН!! сабери ми багажа! отиван да живея пот моцта на лъвоф мос! Бедно но чесно, оцлабнал, татоиран, нашмъркан с валерям! ште пиша по-езия и ште продаван тялото си на миновачите за парчемце кейефси!