преячели мои, неска ште ви раскажа ена историа, която се е случила сафсем наскоро на едим саседем комтинент. слушайте!

късно вечерта на вратата на иглуто на шаман Глебашто Нагоре Куче се по-чукало. той отворил и какво да види – цялото индиямско пелеме се било сабрало прет иглуто мо!! най-отпрет сас раце на кръста стояла най старата жена од племето и го глебала испитателно.

– какво става тука!!1 – извикал той – не виждаж ле, че преемното ми време е истекло преди четери часа!
– вапросат е неотложем! виш какви времена дойдоха – пандемии, икономически кризи, глобално затопляне, пед жи и кемтрейлс се стелят нат станат ни!! искаме да ни кажеж 2022 годима ваопште ште се састои ле!!!11 трябва да знаеме!
– абе, вие да четете не можете ле! какво пише тука!! ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИА!!!11
– виш какво, шарлатамино!!!11 както ти, така и ние ного добре знаеме, че „Глебашто Нагоре Куче“ не е истимско индиамско име, а поза од йога!!! така че, ако обичаж, дай ни одговор или ште ти спрем достафките на тютюм за лолата на мира!!1
– о, само това неми пречинявай, Жено На Мнозина! елате слет три дми и ште ви одговоря.

минали три дми и племето отново се сабрало прет иглуто на шамана. той излезнал ваф пълно шаманско снарежемие, прегладил с отмерен жест перата на главата си назат за тежес и таржественно обевил:

– оважаеми саплеменници, категорично обевяван, че 2022 ште се састои!!11
– как разбра? да неби лили еванова да е обевила дати за 2022?
– не, по сигорно е! КОТАРАКАТ РУМЕН Е ИЗДАЛ НОФ КАЛЕМДАР!!111

та това е, което е станало, преячели мои. ако не вярвате, слаган доказателството ваф коментарите. не пропускайте да си земете и тази годима калемдарат на Ядяштияд В Ношта (моя милос) и Крадлива Лесича Обажка (милоста на златим) зада може духовете на претците ни да бдят над ваз.

преячели мои, неска ште ви раскажа ена прикаска по-мотиви од фолклора. искан дебело да потчертая, че сяка прилика сас текушти сабития е слочайна! и така…

някога ного одавна ваф ено далечно царство господарство се развилняла цтрашна чума. хората гинели като мохи. населемието намаляло наполовима. царяд ного се претеснил, че няма да остане кой да плашта данаците и започнал дасе консолтира сас магьосмици, знахари, екстрасемси, контактьори и прочее, но никой не оспял да одкрие исхот од задалбочаваштата се здравна, полетико-економическа и демографска криза.

едим дем при него дошал едим патувашт дервиш и мо казал, че само баба яга знаела каде е расковничето. царяд тутакси заповядал да оседлаят най хубавияд жребец ваф царството и испратил при нея най мяукияд си син, който освем че бил най красиф и силем, заштото ходел редовно на фитнез од четеригодишем, бил и най свестем и можело да мо се расчита. името мо било свест свестенсон.

престигнал йонакат при баба яга и слезнал од коняд целияд запахтян. йонакат имам напредвит, не коня. то фсъшнос и коняд бил запахтян, но това са ени детайли, на които няма сега как да одделиме ного време, че пак ште кажете че TEKSTAT E DULAK!!1 спиран за това кой точно е бил запахтян, че все по дълго става и ште загуба алдитория!! е то пак стана цял апзац! ей глей! КРАЙ!! МЛЪКВАН!!!1

баба яга първо мо казала веднага дасе преоблече, че целият се бил испотил и ше настине, но спорет мене просто искала да мо види плочките, вештицата ѝ дърта. после го нагостила сас борш од големия казан вряшт нат огмиштето и после мо казала:

– я кажи сега, монче, ти за какво си дошал на баба си яга ф хралупката.
– еми, така и така, госпожо яга, имаме голям проглем сас чумата ваф царството фмомента и сам дошал да кажете каде е расковничето на проглема.
– ше ти кажа, бе монче, што да нети кажа. ама сяко нешто си има цена. ако искаш расковничето, дай на баба си яга ена целуфка, ама ште искан и целфи даси напраиме, че даси го кача ваф инстаграма за лайкове. и ште те тагна, да знаеж!

момакат се расплатил, какво да прави! цялото царство сега на него глебало!! тогава баба яга плюнала ваф борша, разбъркала го саз най дългияд си нокат и казала така:

– ште идеж прес девет пламини ваф десета, прес девед гори ваф десета, прес девед бла бла бла, бе чакай, ас напрао ште ти пратя локейшън, и ште видиж там по-залес цлъмце на ена полямка едим глигам. ште го подгониж и ште го обиеж. од него ште ескочи едим вълк, ште обиеж и него. од него ште ескочи заек, теглиш мо коршума и на него. од негo ште езлети ена фтица, ште я хванеж, а тя ште снесе ено златмо еце!! ЕЙ ВАФ ТОВА ЕЦЕ Е РАСКОВНИЧЕТО!!!!!1 запомни ле добре какво ти рекох!

– запомних сичко, госпожо яга! нека садбата ви отреди поне оште сто годими живод и здраве!
– кви сто годими, бе нештасник! на четирсе и три сам!! тия бръчки сами од токсични връски!!11
– оу, езвенете! – казал царския син и препуснал, че имал царство да спасява, а баба яга замечтано засукала мостак докато глебала как се оддалечава фгалоп вархо дорестияд си жребец.

свест свестенсон стигнал на полямката точно по-залес цлъмце и там верно имало едим глигам! тутакси го оцтрелял и подгонил валка, който искочил од коремат мо!! приключил и валка, оцтрелял и заека, оловил фтицата, тя искодкодякала и снесла ф самите мо раце ено златмо еце!!!!!1 царскияд син ного се развалнувал човекад, заштото на сичкото одгоре сичко това се снимало и од едим телевизионен екиб като реялити, разбирате ле, който само мо се пречкал!!1 сас треперешти пръсти расчупил черубката на ецето и какво да види – вътре имало ена мяука белешка згъната на четери. момакат внимателно я расгънал, камерата се преблежила и на екраните ваф цялото царство се видяло, че на нея пишело саз изяштем калиграфски почерг:

СЕКИ САМ СИ ПРЕЦЕНЯ!!!11! 

ВНИМАНИЕ ТЕКСТАТ Е ДЪЛАК!!1

преячели мои, оддавна несам ви расказвал прикаски, та неска мисля да ви раскажа ена. сички прилики сас действителми леца и сабития са апсолютно слочайни, емагинерни и дори са признак на нездраф разом, бих казал.

ТА

имало ено време ено забравено од бога село. то не че било толкова лошо, но просто там ништо кой знае какво несе случвало и затова когато госпот бок преглеждал записите од охранителните си камери винаги го пропускал, докато едим дем сафсем го забравил.

това село се казвало мало големаново. жителите мо, особенно младите, повечето се били преселили по съседните села, кадето животат бил по валнувашт и останали само старците, лудите, марзеливите, интровертите, непоправимите оптимисти и непукистите, както и известем брой селяни шовенисти, според които точно ваф мало големаново се намирал центарат на плоската иначе земя и ако го напуснат, баламсат ште се нароши, земята ште се наклони и целокупното ѝ населемие ште се изсипе ваф черния необятем космоз, като шепа фасул в бунар. анджък!

та точно там ваф село мало големаново едим дем като гръм од ясно небе однякаде се явил змей!!! змеят бил ожасявашт! тялото мо било покрито сас бодли, на гарба мо се извисявали гиганцки ципести криле като на прилеп, а на главата си, която била голяма колкото кмецтвото, имал КОРОНА!!1 той ударил ена ситна ръченица на мегдана, од която прозорците на къштите се напукали, изнесал крадка огнена демонстрация и се провикнал най змейски: АСЕ КАЗВАН ЗМЕЙ ТЕЛИЛЕЙ КОДЖАОПАШЛИЯТА ДЕВЕТНАЙСТИ И ОДСЕГА НАТАТАК ШТЕ МИ ВОДИТЕ СЕКИ ДЕМ ПО НЯКОЛКО СЕЛЯМИ ЗА ЗАКУСКА!!1 ДА ЗАПОЧНЕМЕ С ДЕСЕТ ДА РЕЧЕМЕ! ЩТЕ ЧАКАН ТУК. слет което се навил на кравай ваф средата на мегдана и захъркал.

селямите го наобиколили вав широк крък и се зачудили какво да правят. ништо несе знаело за него, освем че дошал някаде од исток. първи излезнал попа и презовал даго окадят с тамян и да мо четат киприянови молитви, че дасе продъни ваф адат. крачмарят пък казал, че ако мо се налее ваф моцумата ена педесетограмка джостерица од месната, змеят е чал. офчарчето скилидко пък предложило сички дасе наедат сас чесам и тогава змеят нямало да иска даги еде, ноооо сички тия предложемия се изоставили като научно необосновани и народат се затюхкал.

най учени ваф селото били двамата доктора. единият се казвал доктор лекарджийски. той се по-чесал по голата глава и научно обеснил, че трябва немедленно дасе затворят кръчмата, пазара и очилиштето!! и сички трябвало да се преберат по-къштите си и да не излизат даже и на чердака. така змеят штял да си по-мисли че селото е безлюдно и да си иде. ваф противен случей, казал той, яко ше се мре!!1

другият доктор се казвал доктор лекароф. той напълно одхвърлил предложемието на лекарджийски като наивно, по-неже змеят като ништо можел да изеде селямите со фсе къштите. после оспокоил селямите като им казал, че ништо страшно няма чак пък толкова. то тоя змей даже май бил нещо вегам. а дори и да не бил, колко па толкос хора штял изеде, аре са! предложил да мо се дават старите и болните, штото то и без друго само се мотат и ралта за 5 цтотимки не вършат. е, и чат пат по некоя мома за десерт, ако по-иска. и така сичко штяло да бъде нарет.

селямите се разделили на два лагера – едните настоявали да стане както казал доктор лекарджийски, другите поткрепяли лекароф. спорат се расгорештил! селямите наизвадили сопи и лопати и се забъхтали едим друк! настанала ацка соматоха!!1

ваф това време на мегданат спрял едим черем джиб и од него слезнал кметат на селото бройко боририсоф. той бил едар човек сас народна обноска, чийто най-голям таламт бил, че ного хубаво карал черем джиб. те и затова селямите фсе него избирали за кмет. то фсъшнос не било сигорно дали напримерно офчарчето скилидко не било по добър шофеор на черем джиб, но нямало и как дасе провери, по-неже джипат ваф селото бил само едим и той бил на боририсоф.

кметат ного искал да огоди и на ените и на другите, заштото като дойдело време за кмецки избори, штяло да мо трябват гласовете на сички селями и затова казал така: начеееее, ние като кмед ше распоредиме следното – препоръчваме на сички моменталмо дасе преберат по-къштите си и носа си дане по-дават навън. препорачителмо е съшто така мяуко дасе по-затворят кръчмата, пазара и тва бееее… как мо беше името… кажи го де… а! очилиштето! а за тия, дето неса сагласми, естественно сичко това не важи. те могат даси действат по лична прецемка, заштото ние о наше село високо цениме индивидоализама и личната енециатива!!1

тогава някой се провикнал: А АКО СИ СЕДИМЕ ПО-КЪШТИТИЕ ПАРИ ЗА ФАСУЛ ОДКАДЕ??
а кметат одговорил: ЕЕЕЕЕ, ТОООО И АС ИСКАН ФАСУЛ, НО ИМАМЕ ПАРИ САМО ЗА БЕМЗИН ЗА ДЖИПА!!1

докато селямите се расправяли и соетели, никой не забелязал как змеят телилей коджаопашлията деветнайсти се бил сабудил!! той се прозял, протегнал се, наместил си хубаво короната вархо ошатата глава и АААААААМ!!!1111 ИЗЛАПАЛ СИЧКИ СЕЛЯМИ СО ВСЕ КМЕТАТ НА ЕНА ХАБКА!!!111

пед менути по късно исплюл офчарчето скилидко, по-неже то наистина така плътно се било наяло с чесам, че се не траело.

тая прикаска се наложи се дая сакратя по-неже главните герои са ного големи и не остана място за средата, а само за началото и краяд.  затова тя се казва

ПРИКАСКА БЕС СРЕДА

имало ено време един ноооого голям и цтрашем великам!! той се казвау РАЗВЕЙЦТРАХ и хората мо пишели името само саз големи букви заштото бил наистина ного голям!! съшто така винаги когато ставало на вапроз за него хората слагали на изречемието по две одевителми!! толкова цтрашем бил той вдествителнос!!

РАЗВЕЙЦТРАХ живеел сам ваф ена тъмна пештера на последмия етаж на ена пламина!! той имал дълга коса, дълга брада, дълги оши и дъъъълги вежди, които се веели цтраховито на варха на пламината при вятар!! од ранни зори до късни доби великанад пеел старовеликамски пецми за сакровишта, битки и лошо време, тропал саз шпората на ботушад си, едял диви животми и друк дивеч и фърлял костите им од последния етаж на пламината чак доло на верамдата на първияд еташ, кадето на ена полямка живеел едим змей на име ПРЕСКОЧИСРАДНЯ.

то това не било точно змей, ами само така мо викали хората. това по скоро било ено някакво нешто като гигамско куче с крила което се наричало ПРЕСКОЧИСРАДНЯ, заштото никога несе сърдело, ами постоямно било весело и винаги махало саз обажка од радос. толкова силно махал ПРЕСКОЧИСРАДНЯ с гиганцката си обажка, че бил иссякал вече половината гора. селяните мо правели постоямно забелешка. но ПРЕСКОЧИСРАДНЯ толкова ного се радвал когато селянин мо прави забелешка, че положемието с гората се влошило сафсем. с времето хората спрели да мо се карат и го оставили да прави каквото знае. неговото име съшто пишели саз големи букви, по-неже наистина бил гиганцки.

и сега ште по-питате, като е бил толкова голям саз какво се е исхранвал той. еми ного просто – ПРЕСКОЧИСРАДНЯ се исхранвал с костите които РАЗВЕЙЦТРАХ фърлял од варха на пламината!!

едим дем ПРЕСКОЧИСРАДНЯ решил да види кой мо доставя храната и дамо бладогари. литнал право нагоре и саз два маха на големите си козмати криле стигнал до по-следния еташ, кадето РАЗВЕЙЦТРАХ тъкмо си бил зготвил чодесна кравожабна супа од крави монтафонки и жаби кекерици, бил си сложил великамскияд лигавник зада претпази великамската си риза од великамските си лиги и се бил преготвил за великопитателна закузка!! и точно бил отворил великамската си паст зада изгълта първата лажица слатка кравожабна супичка, когато ПРЕСКОЧИСРАДНЯ влетял в мрачната мо пештера и весело махайки саз обажка обърнал казанад сас супата, пръснал монтафонките и кекериците по-пода, саборил свештите, испочупил сичките сталактони и сталактими и даже и портретите на роднимите на РАЗВЕЙЦТРАХ – леля ПОДАГРА-АГОНИЯ ДЕ АМЕНОРЕЯ, чичо ХЕРПЕС ЗЛОСТЪР както и на льобимиад мо племеник ИМБЕЦИЛУС ПЕРФЕКТУС които висели на стената, по-летели кам пода. те имали такива странни имена заштото живеели ф чожбина хората.

РАЗВЕЙЦТРАХ, както можете даси прецтавите, напрао излязал од кожата си!! вената на челото мо испъкнала, пяна зафарчала од остата мо и започнал да крешти по ПРЕСКОЧИСРАДНЯ ного обеспокоявашти нешта од сорта, че ако не напусне апартамента мо своевремедно и на собствен ход, ште бъде подканен посрецтвом не много приятни способи од сорта на обиване, дране, закачане вътрешностите на полилея, сваряване, изяждане и естествено исхвърляне на костите доло на верамдата на първия еташ кадето КУЧЕТА ГИ ЯЛИ!! но колкото повече крештял РАЗВЕЙЦТРАХ, толкова по-вече се радвал ПРЕСКОЧИСРАДНЯ, фсе по силно махал с обажка и фсе по големи по-ражения нанасял на великамската пештера. наложило се РАЗВЕЙЦТРАХ да млъкне, зада не се срути таванад вархо тях.

и тука сега следва средата на прикаската която ас ште пропусна по-неже ми се струва ена няква първо ного патетична, второ дълга, трето банална и четвърто ме марзи да я расказван, така че няма дасе занимаваме саз средата на тая прикаска неска, освем ако някой друк не иска дая раскаже вместо мен, ами ше отидеме саз ваз направо на края на прикаската и даже и там няма ного да седиме, ами само ште надзърнем, зада погледаме мяуко как едим ного голям и цтрашем великам се оддалечава яхнал гиганцки космад змей в посока залес цлъмце, по-неже отива на гости на своите родними ваф чожбина за уикемда. великанад пее нешто за йохохо намквоси и крешти грамогласмо

АРЕ МОНЧЕЕЕЕЕЕ!! ПО-ВИСОКОООООО!! А ТАКААААА!! МИНИ У ЛЕВО!! А ЗАВИЙ СЕГА НА ФТОРИЯ ОБЛАК!! ЗАВИЙ ТИ КАЗВАН!! НА ФТОРИЯ!! НЕ ТУКА ЛИВАДО!! ДАЙ МИГАЧ ПЪРВО!! ПОСНИ ДЪЛГИ!! БРАВО МОЙТО МОНЧЕЕЕЕЕЕ!!

дългите коси, брада, оши и вежди на великанад се веят зад тях, а змеяд така силно маха с обажка, че разпръсква сички облаци и откъдето минат времето се оправя поне за месец или даже два. еми тва е краяд општо зето. дано да минад и одтука по някое време.