Публикации маркирани с ‘прикаски’

  • прикаска бес среда

    тая прикаска се наложи се дая сакратя по-неже главните герои са ного големи и не остана място за средата, а само за началото и краяд.  затова тя се казва

    ПРИКАСКА БЕС СРЕДА

    имало ено време един ноооого голям и цтрашем великам!! той се казвау РАЗВЕЙЦТРАХ и хората мо пишели името само саз големи букви заштото бил наистина ного голям!! съшто така винаги когато ставало на вапроз за него хората слагали на изречемието по две одевителми!! толкова цтрашем бил той вдествителнос!!

    РАЗВЕЙЦТРАХ живеел сам ваф ена тъмна пештера на последмия етаж на ена пламина!! той имал дълга коса, дълга брада, дълги оши и дъъъълги вежди, които се веели цтраховито на варха на пламината при вятар!! од ранни зори до късни доби великанад пеел старовеликамски пецми за сакровишта, битки и лошо време, тропал саз шпората на ботушад си, едял диви животми и друк дивеч и фърлял костите им од последния етаж на пламината чак доло на верамдата на първияд еташ, кадето на ена полямка живеел едим змей на име ПРЕСКОЧИСРАДНЯ.

    то това не било точно змей, ами само така мо викали хората. това по скоро било ено някакво нешто като гигамско куче с крила което се наричало ПРЕСКОЧИСРАДНЯ, заштото никога несе сърдело, ами постоямно било весело и винаги махало саз обажка од радос. толкова силно махал ПРЕСКОЧИСРАДНЯ с гиганцката си обажка, че бил иссякал вече половината гора. селяните мо правели постоямно забелешка. но ПРЕСКОЧИСРАДНЯ толкова ного се радвал когато селянин мо прави забелешка, че положемието с гората се влошило сафсем. с времето хората спрели да мо се карат и го оставили да прави каквото знае. неговото име съшто пишели саз големи букви, по-неже наистина бил гиганцки.

    и сега ште по-питате, като е бил толкова голям саз какво се е исхранвал той. еми ного просто – ПРЕСКОЧИСРАДНЯ се исхранвал с костите които РАЗВЕЙЦТРАХ фърлял од варха на пламината!!

    едим дем ПРЕСКОЧИСРАДНЯ решил да види кой мо доставя храната и дамо бладогари. литнал право нагоре и саз два маха на големите си козмати криле стигнал до по-следния еташ, кадето РАЗВЕЙЦТРАХ тъкмо си бил зготвил чодесна кравожабна супа од крави монтафонки и жаби кекерици, бил си сложил великамскияд лигавник зада претпази великамската си риза од великамските си лиги и се бил преготвил за великопитателна закузка!! и точно бил отворил великамската си паст зада изгълта първата лажица слатка кравожабна супичка, когато ПРЕСКОЧИСРАДНЯ влетял в мрачната мо пештера и весело махайки саз обажка обърнал казанад сас супата, пръснал монтафонките и кекериците по-пода, саборил свештите, испочупил сичките сталактони и сталактими и даже и портретите на роднимите на РАЗВЕЙЦТРАХ – леля ПОДАГРА-АГОНИЯ ДЕ АМЕНОРЕЯ, чичо ХЕРПЕС ЗЛОСТЪР както и на льобимиад мо племеник ИМБЕЦИЛУС ПЕРФЕКТУС които висели на стената, по-летели кам пода. те имали такива странни имена заштото живеели ф чожбина хората.

    РАЗВЕЙЦТРАХ, както можете даси прецтавите, напрао излязал од кожата си!! вената на челото мо испъкнала, пяна зафарчала од остата мо и започнал да крешти по ПРЕСКОЧИСРАДНЯ ного обеспокоявашти нешта од сорта, че ако не напусне апартамента мо своевремедно и на собствен ход, ште бъде подканен посрецтвом не много приятни способи од сорта на обиване, дране, закачане вътрешностите на полилея, сваряване, изяждане и естествено исхвърляне на костите доло на верамдата на първия еташ кадето КУЧЕТА ГИ ЯЛИ!! но колкото повече крештял РАЗВЕЙЦТРАХ, толкова по-вече се радвал ПРЕСКОЧИСРАДНЯ, фсе по силно махал с обажка и фсе по големи по-ражения нанасял на великамската пештера. наложило се РАЗВЕЙЦТРАХ да млъкне, зада не се срути таванад вархо тях.

    и тука сега следва средата на прикаската която ас ште пропусна по-неже ми се струва ена няква първо ного патетична, второ дълга, трето банална и четвърто ме марзи да я расказван, така че няма дасе занимаваме саз средата на тая прикаска неска, освем ако някой друк не иска дая раскаже вместо мен, ами ше отидеме саз ваз направо на края на прикаската и даже и там няма ного да седиме, ами само ште надзърнем, зада погледаме мяуко как едим ного голям и цтрашем великам се оддалечава яхнал гиганцки космад змей в посока залес цлъмце, по-неже отива на гости на своите родними ваф чожбина за уикемда. великанад пее нешто за йохохо намквоси и крешти грамогласмо

    АРЕ МОНЧЕЕЕЕЕЕ!! ПО-ВИСОКОООООО!! А ТАКААААА!! МИНИ У ЛЕВО!! А ЗАВИЙ СЕГА НА ФТОРИЯ ОБЛАК!! ЗАВИЙ ТИ КАЗВАН!! НА ФТОРИЯ!! НЕ ТУКА ЛИВАДО!! ДАЙ МИГАЧ ПЪРВО!! ПОСНИ ДЪЛГИ!! БРАВО МОЙТО МОНЧЕЕЕЕЕЕ!!

    дългите коси, брада, оши и вежди на великанад се веят зад тях, а змеяд така силно маха с обажка, че разпръсква сички облаци и откъдето минат времето се оправя поне за месец или даже два. еми тва е краяд општо зето. дано да минад и одтука по някое време.

  • сатворемието на кодката

    елате ся тука да седнете штото неска шеви раскажа за как госпот бок е саздал кодката. и си земете некви семки да люпите че е ного дълго штото хубавите ралти стават бавно. нали я знаете тая ралта кадето божиат дух първо се носел нат водата и дето после госпот бок напраил земята, звездите и прочее и видя че беше добро и стана вечер и стана утро, дем първи и бла бла бла и така докато на шестия дем вече, то се падало събота, по-изгреф цлъмце, на едим южем цклом, госпот бок си фключил радиоточката, опънал тирамтите на доченияд си гаштеризом и запретнал ракави да напраи животмитеееее. първо по-неже ся тамън почвал и имал голям ентосиязам и ного матрял, напраил едним голяяяям цлом! цломът обаче зел да ходи насам натам и сичко испочупил! напрао язък и за вертикалната планирофка и за ландшафтния проект и за озеленяването!! госпот бок си казал “еми хубаво мисе получи тоа цлом – едричак, закръглем, ама голям карък бе! дай нешто по финно ся!” и тогава напраил змията. змията била ного елегамтна обаче била мяуко нешто нервничка и башка луда си падала (тва ко някой пита, значи луда по свой си начин) и подгонила цлома даго хапе за петата саз отровнияд си зъп! даже од лошотия не исчакала да й напраат краката и ошите ами хукнала недовършена така по-корем напрао дасе влече подир цлома!! госпот бок си казал “и таа ного добре мисе получи че лъскава стана, не заема ного място и сигорно даже тия могад и дасе стифират ако се наложи, обаче ноооого тежак характер бееее! пфуууу!! дай са нешто по колаборативно.” и тогава напраил кучето. кучето като станало готово, моменталмо мо се метнало на врата, зело даго ближе, да варти обажка, да мята цлюмка ф несвяс и да вика “ма каде си бе госпудииии, ма каде ходиж бес мене бе госпудииии!!!1” госпот бок казал “ДОЛО МОМЧЕ! ДОЛО!!1 МЯСТО! и тоа ного добре мисе получи штото е комунекативен и има желамие за ралта ф екип но нешто слап характер мисе вижда кат чели. дай са нешто по ербап да напраа” и се фанал да расточи мечката од ено по голямшко парче матрял и да я сложи на цлъмце да фтасва. и така ф тоя дем госпот бок напраил ено по ено сичките животми – елемитееее, жирафитееее, катериджкитееее, носорогаааад, лесицата и прочее и сичките ного си ги харесал, но сичките имали по някаф дребем фабричем дефект. най накрая напраил лавът! и кат го напраил него, най добре сиго харесал него и казал “ВОАЛА! Е ТЕ ТВА Е!! МАШАЛА! УЕЛ ДАН! тоа стана екстра! пу пу пу дане муй уроки! от тва по-вече вече няма накаде! тоа шеви е цараяд и ше одговаря лично прет мене кой как се даржи и кви ги върши и който не слуша, шего еде! а бакалъм!!!” (тва ко някой не знае значи “а да ви видиме ся!”) и тъкмо решил вече да запразнява че то вече се било стамнило а никой не обича да стои на ралта слет края на работния дем особено пък ф събота вечер, и тъкмо вече си бил сабрал човекад ралтите да си ходи да по-чива когато изведнъш се сетил “АБЕ!!!11 асам ного прос човек!! еееееее! еееееее ама!! с къф акъл казах ас на сички животми че лава шеим е цар! ми те сега кат знаяд че той е шефад шеги е цтрах од него и шемо се подмазвад, шесе крияд и шесе мо се праат на ни лук яли! я да зема да напраа ас ено друго животмо дето няма да казван на никой че то е истимския шеф! то ште си живее цкромно, може и ф къшта да живее даже, бес ного ного да испъква но то шеми докладва лично намене кой кви ги върши.” и зел госпот бок един лъф, посмалил го мяуко, поопраил го, тонинговал го и така напраил кодката. тя станала кодка за чудо и прикас! кодка да видиж ти! ама кодка да ти види окото кодка, начи !! тя кат се поосеферила и попротегнала, първото нешто коет казала било ВИМЕТО НА ОВЦА, КАДЕ МИ Е ПЕРЦОНАЛАД!?? А!!1 и тогава вече госпот бок се пренудил да напраи и човекад ф последния момент с каквото е останало като матрял. обаче ено време то не било кат по комонизама кадето секи дем, секи час, нафсякаде да има матрял! не! матрялад бил кът!! и то затва вие човеците нямате нито козима, нито хубави ногти, нито красиви мостаци, ни цлух кат хората, ни ношно виждане, ни вертикалмо излитане, ни обоняние ни ништичко! штото локсозмите матеряли вече били цвършили и вие сте од останките квото е имало. базоф модел. никви екстри. дане говориме че вече било и тъмно, та несе виждало ного ного какво точно праил госпот. “абеее квот такоа” казал. “айде вече да преключван тука и даси хода че и ас имам някакаф личем живод сепак!” клета ралта ама сяяяя аре колкото да ни чистите тоалентите ставате. то пак добре че били останали ена цяла кофа противоположни палци штото никой неги искал че били грозми, чеда има саз какво да ни отвяряте комсервите. нале. надяван се сега вече ви се изясниха ного нешта. ей тъй е било то! така са станале тия ралти ено време!

  • прикаска за летяштияд хладилмик и цтрахотнияд котарак спасител на народите

    докато сам оште на по-етична вална бързан дави раскажа ф рима ена прикаска дето ас я знам од моята мяука, тя од нейната мяука и така нататак до девето коляно ф случай че ваопште кодките имахме колена. то фсъшнос е ена легемда од котежката митология която се предава од оста на оста на по-колемията. тя се казва

    ПРИКАСКА ЗА ЛЕТЯШТИЯД ХЛАДИЛМИК И ЦТРАХОТНИЯД КОТАРАК ЦПАСИТЕЛ НА НАРОДИТЕ
    айде почван вече! тихо там!!1

    ваф далечни времена
    преди сто по сто лета
    прес реки и пламини
    ваф незнайни нам земи
    по далече и од люлим
    имало един грат чудем
    той се казвал КОД КИБОЛ
    там живели кодки бол

    там ваф котежкото царцтво
    и прекрасно господарцтво
    кодките живели цкромно
    но преятно и цпокойно
    мяуки мижчици ядяли
    съшто брънбари ловяли

    но едим дем за беда
    от незнайна нам земя
    долетял и кацнал там
    бял хладилмик преголям!
    той бил колкото цял блок
    лъскаф и красиф кат бок!

    прес самата мо врата
    носела се меризма
    на локамка и пастед
    на локцозем цладолет
    и най вече по сомрак
    той меришел на лаврак!

    кодките го обградили
    и обеденили сили
    да отворят те вратата
    че да хапнат пребогато
    но обаче тас врата
    някой цинцар за беда
    бил заключил ного здраво
    с катинар саз код направо!

    кодад ного сложем бил
    букви някой бил редил
    кодките кръжали ф плен
    цлюмка точели цял дем
    но като незнаяд кода
    гладен си цтоял народа
    тъстите испосталяли
    апак хърбите омряли!

    и тогава изведнъш
    се явил прекрасем мъш
    той бил хем красиф хем умен
    и комай се казвал РУМЕН
    казал им с мажествем глаз
    БЯС И ТЕНИЯ ЗА ВАЗ!
    ясе бърже одрапнете
    и веднага път сторете
    вий сте мили и разумни
    но сте леко скодоумни
    щом висе яде пастед
    аше мина най отпрет!
    што сте толку прос нарот!
    тос хладилмик има код
    бърже горе прочетете
    и мо кода наберете!
    тази прикаска чодесна
    е като гатамка лесна
    ваф самото й начало
    на ваз кода висе дава
    кода е КИБОЛ народе!
    ето пише си одгоре!
    ся елате си хапнете
    косама си загладете
    а на мене се полага
    сичкияд лаврак ВЕДНАГА!

    и тогава вече цтрахотнияд котарак румен отворил хладилмикад и од него се разнесла чодотворната лековита нежна и пролетна меризма на лаврак од която омрелите кодки васкръснали, лели си набърже по-един коршун, овили си по ена надемица около вратовете, намазали си козимата дебело саз пастед, по-черпили се по-ено цладолетче (аре честито аре наздраве) и друснали ено хорце около големияд бял хладилмик. и поцле сички в грат КОД КИБОЛ заживели пребогато и штасливо прес девет живота в десети!

    БИ МО МЯУКАТА КАК ОГЛАДНЯХ ДОКАТО Я КАЖА ТАЯ ПРИКАСКА!!!11

  • ена квадратна прикаска саз кръгал край

    тука ся по-неже напоследак фсе отваряме ени тешки сериозни теми за смарта, за льобофта, за преятелцтвото и прочие и зада не става прекалено натоварвашто неска шеви раскажа ена прикаскааа.
    имало ено времееее… ко да има, ко да имааа… еми имало ено време енааа… ена КВАДРАТНА ЛЕСИЦААА! тя живеела ф ена квадратна гора декар на декар голяма, кадето дарветата имали квадратни лицта и цветята имали квадратни цветяааа. квадратно цлъмце греело деномошно нат квадратните облачета и топлело квадратните полямки и ени дрееебни квадратни пилемца пеели чодесни квадратни пецмички по цял дееем. ваопште ако не беше сичко толкова квадратно ас сас сигорнос бих казал че е бати кича! поцредата на тая гора (месните я наричали „квадратната гора“) начи ф самияд ѝ центар фактически имало ено квадратно езеро пълно с квадратни лаврачета а по-бреговете мо припкали вецели квадратни жапчици. на брега на това езеро ф ена хралупа на един голяааам квадратен дъп живеела КВАДРАТНАТА ЛЕСИЦА! един дем, както се пребирала од дълак и истоштителем лоф, нарамила ено ято омрели квадратни яребички и както си мечтаела за сочни квадратни яребичи кьофтемца сас лютемичка и тъкмо штяла вече дасе шмугне ф хралупата си и изведнъш се оцъклила цялата кат някаф лут човек и викнала БЕ… РУМЕНЕ!! ТИ НАЧИ ОД ЦЯЛАТА КВАДРАТНА ПРИКАСКА САМО ХРАЛУПАТА МИ СИ Я ОСТАВИЛ КРЪГЛА! АС СЯ КАК ШЕ СИ ВЛЕЗНА ФКЪШТАТА!!!1 БИ МО МЯУКАТА ЧОВЕЕЕК!!111 ЕЕЕ НАЧИИИИИ!!!1111 ЗАКВО ГИ ПРАИШ ТИЯ РАЛТИИИ!!!!!11