Публикации маркирани с ‘прикаски’

  • Ч.Т. ПРОСО САНУВА

    преячели мои, неска Ч.Т. излезна рошава и по-тпухнала од цпалмята и обеви сас най вогонският си контраалт: БОСКОДИ ЖОБЕ МОЙ, КАКЪФ ОЖАСЕМ СЪН САНУВАХ!!!

    очевидно беше недоспала.
    очевидно беше ваф ожасно настроемие.
    очевидно беше и че има намеремие да ни раскаже саня си, а аз, златим и даже и едим слочайно преминавашт розоф заек трябва да го ислушаме ного осторожно, заштото отказат да ислушаш съня на жена ваф такова састоямие е еквивалемтен на настъпване на тешка мотика, което ние претпочитаме даси спестиме.

    претиснати од опстоятелствата се наложи да чуем вапроснияд сън и сега искан да го раскажа и на ваз. който може, нека даго расталкува. ас несмея. значи, санят е слебния:

    ваф ролята на спяштата красавица е Ч.Т.. вече сто годими спи пот прашем балдахим ваф замак обрасал сас отровем брашлям. дантелата на булченската ѝ рокля е пожалтяла. косите ѝ са пораснали чак до пода, кадето семейство мижки са си организирали срет тях семпло, но оутно домакинство. не, не е водопадат от черни къдрици, който визуализирахте. се пак не е ходила на боя боквално од сто годими. бодрите паяци, крастосвашти средновековния ентериор, са изписали нат леглото ѝ сас паяжимата си: НЕ Я БУДЕТЕ. НЕ Е НИШТО ОСОБЕДНО. самотен цлъмчев лъч пада вархо дясната ѝ буза, кадето отровнияд брашлям е заформил чуден обриф пот формата на портрет на младия чеге вара. звочи ения.

    ваф този момент остар меч раздира решително и звучно балдахима!!11 на едимия край на меча е прилежаштият мо примц од прикаските – средна възрас, леко оплешивявашт, сас рицарски доспехи и… конварси. последното дава знак за фиксация ваф децтвото и неспособнос за поемане на одговорнос за сопствените си действия, но на образат на принца ваф летературата и живияд живод ште се спреме друк път по-по-дробно.

    така.

    пре вида на Ч.Т. човекат казва оу, езвенете! незнаех, че е заето! и понечва даси ходи, но дорестияд мо ждребец испрахтява припряно ваф врата мо:

    – хайде, хайдееее! и ти неси първа младос! тая е последната од списака. останалите или те върнаха, или вече се бяха оженили ваф чожбина. целувай там и квот такоа.
    – ама тая е омрела, ве брадми!
    – ас това го виждан по скоро като предимство. аре целувай и даси ходим, че тука однякаде става течемие. гор чи во! гор чи во!
    – оф, добре, ама на твоя одговорнос!

    примцат се навежда и криво-ляво оспява да целуне Ч.Т. преди да получи рефлукс. ваф този момент грамотевица раздира скупчилите се нат замака оловни облаци. ято бели горголици политат ваф небето. ения спира да пее и си закрива очите сас раце жената, понеже е чоствителна натура и не издържа на напора на емоцийте. тялото на примцесата засиява сас ярка светлина като свръхнова и когато сиянието най-после се оддръпва, на мястото на бъдештата булка виждаме как ена лъскава и сравнително едра жаба кокетно намества коронката на папчивата си глава…

    да, преячели мои, примцесата се е превърнала ваф жаба, за сажелемие… еми какво дави кажа… то на един човек като немо варви ваф тоя живод… слава бого балдахинат се свлича и милостиво скрива трагичната картина од по-гледа на драгия зрител.

    КРАЙ. 

  • ПРИКАСКА БЕС СРЕДА

    това стихотворемие ми се по-лучи доста дълго по-пречина, че садържа великам, а както знаете, великамите са големи хора и заемат ного място. затова се наложи да мо махна средата и фмомента то има само начало и край. другата пречина поради която няма среда е, че ного мраза да пиша среди. най ного харесван началата. затова и ште започнеме сас началото и ште завършиме сас краяд. и така.

    ваф висока пламина
    ф мрачна, хладна пештера
    с пот покрит од кости змейски
    вдън горите телелейски
    там разгулено живял
    вино пил и пецми пял
    и се хранел сас размах
    великамът Развейцтрах.

    този великам чутовен
    сприхав бил, немногословен
    и затворен по-прерода.
    фсички мразил од доша,
    штото имал тешко децтво
    в тази мрачна пештера.
    и роднимите мо цтрашни
    съшто били ного мрачни.
    той сас фсички скаран бил.
    сам живеел си онил
    и ваопште на нервна почва
    бил обиден на света.

    в своя дом по-тънал в прах
    великамът Развейцтрах
    решел своята брада
    дълга, рошава и зла.
    ноштите прекарвал в лоф
    после дивечат суроф
    хапвал сутрим в пештерата
    хранил се той пребогато
    апак костите ги мятал
    чак найдоло на тревата
    на ена полямка с мак
    там живеел звяр чудак
    с име Прескочисрадня
    той преличал на ламя
    бил гиганцки и огромен,
    рошаф, мръсем, но гальовем
    имал той характер блак
    и незнаел што е врак
    като куче дрожелюбен
    ного мил, но мяуко умен
    радвал се на фсяко нешто
    и се радвал тъй горешто
    че с обажката си махал
    и половин гора изсякал.

    селямите го кълнели
    одначало. после спрели,
    штото цтанало им ясно,
    че да викат е опасно.
    Прескочисрадня се радвал
    и обажката размахвал
    с бясна сила од кавгата
    и сасипвал им гората.
    затова се осазнали
    и въф къшти се пребрали,
    апак нашияд човек
    си живеел век за век
    без да мисли за прехрана.
    штото рано одзарана
    на полямката мо китна
    някой даже бес да пита
    сутрим хвърял пресни кости
    и прес праздник, и прес пости.
    Прескочисрадня ги хапвал,
    после даже и обядвал
    а в неделя и вечеря
    случвало се да намери.

    тъй безгрижно си живеел
    звярат Прескочисрадня
    но едим дем се запитал
    одкаде ле тъй долита
    тази прелесна храна.
    той решил да провери
    цтанал рано призори
    и расперил си крилата!
    леееко литнал нат земята
    остремил се кам варха
    и намерил пештера
    вътре бърже врахлетял
    и Развейцтрах там видял –
    пеел песем кравожадна,
    бъркал супа кравожабна
    тя се готвела од жаби,
    горски мъх и крави млади.

    звярът бясно се вазрадвал
    и обажка заразмахвал
    сталактоми, сталагтити
    вмик ваф въздоха по-литат
    плисва кравожабна супа
    вархо пода. в тас минута
    великамът по-беснява
    и кам звяра закрештява
    цтрашни клетви и заплахи
    как ошите моште хапне
    и как фсъшнос сафсем цял
    до обят го е изял
    апак белите мо кости
    ништо, че сега са пости,
    ште исхвърли доло чак
    на полямката од мак

    но при тези думи цтрашни
    Прескочисрадня с обажка
    оште посвирепо махал!
    великамът се расплакал

    като глебал как кам земята по-литат темджерите и тигамите од по-лиците, ловните мо трофеи и даже и портретите на роднимите мо, които по примцип ненавиждал – чичо Херпес Злостар, леля Подагра-Деменция Де Розацея и племенника мо Имбецилус Инфантум се разбили в пода, по-метени од гиганцката обажка на Прескочисрадня. и колкото по ожесточено се карал Развейцтрах, толкова по жизнерадосно и безмилосно махал с обажка звярат, заштото ного обичал да мо се обръшта внимание. и тогава на великама мо станало ясно, че така тая ралта няма да стане, ами ако не иска сводат на пештерата да се срути вархо тях, ште трябва да млъкне.

    и сега тука следва средата на прикаската, която ние ште пропуснем, заштото ми се струва първо някак ного патетична, фторо дълга,трето банална и четвърто ме марзи фмомента да я расказван, така че няма дасе занимаваме днес сас средата на тая прикаска, ами ште отидеме с ваз направо на края ѝ и даже и там няма ного да стоиме, ами само ште надзърнеме за да видим как

    огнен залес ваф небето
    ф облаците, там кадето
    хоризомтат ги смалява
    сцена виждаме такава:
    звяр голям, козмат, крилат,
    опашат и с моштем врат
    цепи ношното небе
    с мошнос милион коне
    а на неговияд гръп
    великам дебел и груп
    но с осмифка до оши
    язди звяра и крешти:

    АРЕ МОНЧЕЕЕЕЕЕ!!1 ПО-ВИСОКОООООО!! А ТАКААААА! МИНИ У ЛЕВО! А ЗАВИЙ СЕГА НА ФТОРИЯ ОБЛАК!! ЗАВИЙ ТИ КАЗВАН!! НА ФТОРИЯ!!!!! НЕ ТУКА, МЪРШО!!111 ДАЙ МИГАЧ ПЪРВО!! ПОСНИ ДЪЛГИ!! БРАВО МОЙТО МОНЧЕЕЕЕЕЕ!!11

    точно така! това са нашите преячели Прескочисрадня и Развейцтрах, които отиват на гости на роднимите на великама за уикенда. дългите коси, брада, оши и вежди на великамад се веят зат тях, а звярат така силно маха с обажка, че распръсква сички облаци и одкадето минат времето се оправя поне за месец или даже два.

    ами тва е краяд општо зето. дано да минад и одтука по-някое време.

  • ИНДИАМСКА ПРИКАСКА

    преячели мои, неска ште ви раскажа ена историа, която се е случила сафсем наскоро на едим саседем комтинент. слушайте!

    късно вечерта на вратата на иглуто на шаман Глебашто Нагоре Куче се по-чукало. той отворил и какво да види – цялото индиямско пелеме се било сабрало прет иглуто мо!! най-отпрет сас раце на кръста стояла най старата жена од племето и го глебала испитателно.

    – какво става тука!!1 – извикал той – не виждаж ле, че преемното ми време е истекло преди четери часа!
    – вапросат е неотложем! виш какви времена дойдоха – пандемии, икономически кризи, глобално затопляне, пед жи и кемтрейлс се стелят нат станат ни!! искаме да ни кажеж 2022 годима ваопште ште се састои ле!!!11 трябва да знаеме!
    – абе, вие да четете не можете ле! какво пише тука!! ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИА!!!11
    – виш какво, шарлатамино!!!11 както ти, така и ние ного добре знаеме, че „Глебашто Нагоре Куче“ не е истимско индиамско име, а поза од йога!!! така че, ако обичаж, дай ни одговор или ште ти спрем достафките на тютюм за лолата на мира!!1
    – о, само това неми пречинявай, Жено На Мнозина! елате слет три дми и ште ви одговоря.

    минали три дми и племето отново се сабрало прет иглуто на шамана. той излезнал ваф пълно шаманско снарежемие, прегладил с отмерен жест перата на главата си назат за тежес и таржественно обевил:

    – оважаеми саплеменници, категорично обевяван, че 2022 ште се састои!!11
    – как разбра? да неби лили еванова да е обевила дати за 2022?
    – не, по сигорно е! КОТАРАКАТ РУМЕН Е ИЗДАЛ НОФ КАЛЕМДАР!!111

    та това е, което е станало, преячели мои. ако не вярвате, слаган доказателството ваф коментарите. не пропускайте да си земете и тази годима калемдарат на Ядяштияд В Ношта (моя милос) и Крадлива Лесича Обажка (милоста на златим) зада може духовете на претците ни да бдят над ваз.

  • ПРИКАСКА ЗА ЦАРСКИЯ СИН СВЕСТ СВЕСТЕНСОН, ЧУМАТА И РАСКОВНИЧЕТО

    преячели мои, неска ште ви раскажа ена прикаска по-мотиви од фолклора. искан дебело да потчертая, че сяка прилика сас текушти сабития е слочайна! и така…

    някога ного одавна ваф ено далечно царство господарство се развилняла цтрашна чума. хората гинели като мохи. населемието намаляло наполовима. царяд ного се претеснил, че няма да остане кой да плашта данаците и започнал дасе консолтира сас магьосмици, знахари, екстрасемси, контактьори и прочее, но никой не оспял да одкрие исхот од задалбочаваштата се здравна, полетико-економическа и демографска криза.

    едим дем при него дошал едим патувашт дервиш и мо казал, че само баба яга знаела каде е расковничето. царяд тутакси заповядал да оседлаят най хубавияд жребец ваф царството и испратил при нея най мяукияд си син, който освем че бил най красиф и силем, заштото ходел редовно на фитнез од четеригодишем, бил и най свестем и можело да мо се расчита. името мо било свест свестенсон.

    престигнал йонакат при баба яга и слезнал од коняд целияд запахтян. йонакат имам напредвит, не коня. то фсъшнос и коняд бил запахтян, но това са ени детайли, на които няма сега как да одделиме ного време, че пак ште кажете че TEKSTAT E DULAK!!1 спиран за това кой точно е бил запахтян, че все по дълго става и ште загуба алдитория!! е то пак стана цял апзац! ей глей! КРАЙ!! МЛЪКВАН!!!1

    баба яга първо мо казала веднага дасе преоблече, че целият се бил испотил и ше настине, но спорет мене просто искала да мо види плочките, вештицата ѝ дърта. после го нагостила сас борш од големия казан вряшт нат огмиштето и после мо казала:

    – я кажи сега, монче, ти за какво си дошал на баба си яга ф хралупката.
    – еми, така и така, госпожо яга, имаме голям проглем сас чумата ваф царството фмомента и сам дошал да кажете каде е расковничето на проглема.
    – ше ти кажа, бе монче, што да нети кажа. ама сяко нешто си има цена. ако искаш расковничето, дай на баба си яга ена целуфка, ама ште искан и целфи даси напраиме, че даси го кача ваф инстаграма за лайкове. и ште те тагна, да знаеж!

    момакат се расплатил, какво да прави! цялото царство сега на него глебало!! тогава баба яга плюнала ваф борша, разбъркала го саз най дългияд си нокат и казала така:

    – ште идеж прес девет пламини ваф десета, прес девед гори ваф десета, прес девед бла бла бла, бе чакай, ас напрао ште ти пратя локейшън, и ште видиж там по-залес цлъмце на ена полямка едим глигам. ште го подгониж и ште го обиеж. од него ште ескочи едим вълк, ште обиеж и него. од него ште ескочи заек, теглиш мо коршума и на него. од негo ште езлети ена фтица, ште я хванеж, а тя ште снесе ено златмо еце!! ЕЙ ВАФ ТОВА ЕЦЕ Е РАСКОВНИЧЕТО!!!!!1 запомни ле добре какво ти рекох!

    – запомних сичко, госпожо яга! нека садбата ви отреди поне оште сто годими живод и здраве!
    – кви сто годими, бе нештасник! на четирсе и три сам!! тия бръчки сами од токсични връски!!11
    – оу, езвенете! – казал царския син и препуснал, че имал царство да спасява, а баба яга замечтано засукала мостак докато глебала как се оддалечава фгалоп вархо дорестияд си жребец.

    свест свестенсон стигнал на полямката точно по-залес цлъмце и там верно имало едим глигам! тутакси го оцтрелял и подгонил валка, който искочил од коремат мо!! приключил и валка, оцтрелял и заека, оловил фтицата, тя искодкодякала и снесла ф самите мо раце ено златмо еце!!!!!1 царскияд син ного се развалнувал човекад, заштото на сичкото одгоре сичко това се снимало и од едим телевизионен екиб като реялити, разбирате ле, който само мо се пречкал!!1 сас треперешти пръсти расчупил черубката на ецето и какво да види – вътре имало ена мяука белешка згъната на четери. момакат внимателно я расгънал, камерата се преблежила и на екраните ваф цялото царство се видяло, че на нея пишело саз изяштем калиграфски почерг:

    СЕКИ САМ СИ ПРЕЦЕНЯ!!!11! 

  • ЦТРАХ И ОГРОЗА ВАФ МАЛО ГОЛМАНОВО

    ВНИМАНИЕ ТЕКСТАТ Е ДЪЛАК!!1

    преячели мои, оддавна несам ви расказвал прикаски, та неска мисля да ви раскажа ена. сички прилики сас действителми леца и сабития са апсолютно слочайни, емагинерни и дори са признак на нездраф разом, бих казал.

    ТА

    имало ено време ено забравено од бога село. то не че било толкова лошо, но просто там ништо кой знае какво несе случвало и затова когато госпот бок преглеждал записите од охранителните си камери винаги го пропускал, докато едим дем сафсем го забравил.

    това село се казвало мало големаново. жителите мо, особенно младите, повечето се били преселили по съседните села, кадето животат бил по валнувашт и останали само старците, лудите, марзеливите, интровертите, непоправимите оптимисти и непукистите, както и известем брой селяни шовенисти, според които точно ваф мало големаново се намирал центарат на плоската иначе земя и ако го напуснат, баламсат ште се нароши, земята ште се наклони и целокупното ѝ населемие ште се изсипе ваф черния необятем космоз, като шепа фасул в бунар. анджък!

    та точно там ваф село мало големаново едим дем като гръм од ясно небе однякаде се явил змей!!! змеят бил ожасявашт! тялото мо било покрито сас бодли, на гарба мо се извисявали гиганцки ципести криле като на прилеп, а на главата си, която била голяма колкото кмецтвото, имал КОРОНА!!1 той ударил ена ситна ръченица на мегдана, од която прозорците на къштите се напукали, изнесал крадка огнена демонстрация и се провикнал най змейски: АСЕ КАЗВАН ЗМЕЙ ТЕЛИЛЕЙ КОДЖАОПАШЛИЯТА ДЕВЕТНАЙСТИ И ОДСЕГА НАТАТАК ШТЕ МИ ВОДИТЕ СЕКИ ДЕМ ПО НЯКОЛКО СЕЛЯМИ ЗА ЗАКУСКА!!1 ДА ЗАПОЧНЕМЕ С ДЕСЕТ ДА РЕЧЕМЕ! ЩТЕ ЧАКАН ТУК. слет което се навил на кравай ваф средата на мегдана и захъркал.

    селямите го наобиколили вав широк крък и се зачудили какво да правят. ништо несе знаело за него, освем че дошал някаде од исток. първи излезнал попа и презовал даго окадят с тамян и да мо четат киприянови молитви, че дасе продъни ваф адат. крачмарят пък казал, че ако мо се налее ваф моцумата ена педесетограмка джостерица од месната, змеят е чал. офчарчето скилидко пък предложило сички дасе наедат сас чесам и тогава змеят нямало да иска даги еде, ноооо сички тия предложемия се изоставили като научно необосновани и народат се затюхкал.

    най учени ваф селото били двамата доктора. единият се казвал доктор лекарджийски. той се по-чесал по голата глава и научно обеснил, че трябва немедленно дасе затворят кръчмата, пазара и очилиштето!! и сички трябвало да се преберат по-къштите си и да не излизат даже и на чердака. така змеят штял да си по-мисли че селото е безлюдно и да си иде. ваф противен случей, казал той, яко ше се мре!!1

    другият доктор се казвал доктор лекароф. той напълно одхвърлил предложемието на лекарджийски като наивно, по-неже змеят като ништо можел да изеде селямите со фсе къштите. после оспокоил селямите като им казал, че ништо страшно няма чак пък толкова. то тоя змей даже май бил нещо вегам. а дори и да не бил, колко па толкос хора штял изеде, аре са! предложил да мо се дават старите и болните, штото то и без друго само се мотат и ралта за 5 цтотимки не вършат. е, и чат пат по некоя мома за десерт, ако по-иска. и така сичко штяло да бъде нарет.

    селямите се разделили на два лагера – едните настоявали да стане както казал доктор лекарджийски, другите поткрепяли лекароф. спорат се расгорештил! селямите наизвадили сопи и лопати и се забъхтали едим друк! настанала ацка соматоха!!1

    ваф това време на мегданат спрял едим черем джиб и од него слезнал кметат на селото бройко боририсоф. той бил едар човек сас народна обноска, чийто най-голям таламт бил, че ного хубаво карал черем джиб. те и затова селямите фсе него избирали за кмет. то фсъшнос не било сигорно дали напримерно офчарчето скилидко не било по добър шофеор на черем джиб, но нямало и как дасе провери, по-неже джипат ваф селото бил само едим и той бил на боририсоф.

    кметат ного искал да огоди и на ените и на другите, заштото като дойдело време за кмецки избори, штяло да мо трябват гласовете на сички селями и затова казал така: начеееее, ние като кмед ше распоредиме следното – препоръчваме на сички моменталмо дасе преберат по-къштите си и носа си дане по-дават навън. препорачителмо е съшто така мяуко дасе по-затворят кръчмата, пазара и тва бееее… как мо беше името… кажи го де… а! очилиштето! а за тия, дето неса сагласми, естественно сичко това не важи. те могат даси действат по лична прецемка, заштото ние о наше село високо цениме индивидоализама и личната енециатива!!1

    тогава някой се провикнал: А АКО СИ СЕДИМЕ ПО-КЪШТИТИЕ ПАРИ ЗА ФАСУЛ ОДКАДЕ??
    а кметат одговорил: ЕЕЕЕЕ, ТОООО И АС ИСКАН ФАСУЛ, НО ИМАМЕ ПАРИ САМО ЗА БЕМЗИН ЗА ДЖИПА!!1

    докато селямите се расправяли и соетели, никой не забелязал как змеят телилей коджаопашлията деветнайсти се бил сабудил!! той се прозял, протегнал се, наместил си хубаво короната вархо ошатата глава и АААААААМ!!!1111 ИЗЛАПАЛ СИЧКИ СЕЛЯМИ СО ВСЕ КМЕТАТ НА ЕНА ХАБКА!!!111

    пед менути по късно исплюл офчарчето скилидко, по-неже то наистина така плътно се било наяло с чесам, че се не траело.

  • ПРИКАСКА ЗА ТОВА КАК ЖМУРЕЦЪТ БАНЕРИ КЛЕПОНОСО СИ ГРИЗАЙЧЕ

    ДИГАМЕ ЛЕВАЛА, ПРЕЯЧЕЛИ МОИ!!1 вече две годими и по-ловима ас преподаван тук на моята цтрамица мояд език. неска на тези од ваз, които са по-сештавали редовно занятията ни, ас ште демонстриран, че осилията им неса били напразно! те вече могад да четад свободмо не само руменияд език, но и секи друк!! честито на печелифшите! ако не вярвате, зачетете текстад по доло и вище как сепак ште го разберете, въпреки че по-вечето думи сам ги измислил току што, а на останалите сам сменил значемията. и знаете ле зашто е така? ами просто заштото думите наистима нямад значемие, преячели мои. значемие има само емоциата. аре почван. мяуко ште по-могна сас одаремията само тук-таМеджка.

    ЗАПОЧВАМ САС ОРИГИНАЛНИЯД ТЕКСТ:

    имало ено време едиииим… по-знайте какъф… едим шмурèц! той резюмирал в ена мяука гмушта на гребà на ено планѝсто зèберо. шмурецът имал за домàтен рювѝнец ено мяуко, флуфкаво и люгопидно клепоносо гризайче. по-цял дем шмурецът и гризайчето птичкали из меладите околвръс, а чевер глували в зеберото.

    едим дем обаче на шмурецът мо се паднала жертѝца от моджото и той решил да си слонѝра гмуштата. започнал първо с каламдисване на морадата, после изцъкрил мъскèта, слет това штраклòвал и избоабàбил зейнѝте в прегласни пастèнни сметовè, претабурèтил трèбната, изглàл нермèтата, охльовирал нèдерите и ваопште само с това се залигàвел по цял дем и даже ноштем паякувал из гмуштата си и се жмудел какво още да надръндòни ф нея. така и не се осметил, че бил спрял да се книжи за свояд доматен рювинец и че невилното клепоносо гризайче вече съвсем се било обарбаканило в сопствените си гарганулки, от него се шлеела аромазна смраф и ваопште на ништо не превличало, клетото!!1

    когато превключил със слонирането на гмуштата си, шмурецът се прицветил за гризайчето си и го подръстил, но от него нямало ни жук ни цлом!!!1 шмурецът направо се дефасонирал и клюкнал да го банèри! никъде го нямало!! не и не!!1 какво ли се е било жмуцило??? да не би да го е одгракнал тиранозубърът Стравнински от съседното зèберо? или пък го е похитрѝла комàрната гмèщица Керацуда, дето похитрява де що види гризайче по-принциб?? а вазможно е самияд ДЖАБЕРУОКИ да го е добавил кам прасурсите си за зимата и точно ф момента да го сврецва в окласните си щурпѝ!!!11 О НЕЕЕЕЕ!!! САМО НЕ И ТОВА! БОСКОДИ ЖОБЕ МОЙ!!1 въскрякнал шмурецът НАДО НЕ Е ОРНЯЛО!! и клюкнал да дръсти гризайчето си из мелáдите околвръс. току прет самата си гмушта се зафтъкнал на тиранозубърът Стравнински и комарната гмештица Керацуда.

    – хей, престилници медни!! дасте сресвали гризайчето ми?
    – кое ти гризайче? клепоносото ле?
    – да, самото ми клепоносо гризайче, по лябодите!!1
    – о, да. беше се напъпило кам града да покъсва като прима танцулина в грацкия лабéт.
    – пинтири-гвинтири! моето гризайче не облича лабéт! вие сте го одграгнали и сега се буболечкате с мен!!
    – оооофффффф, добре деее! е го там! близурка довá од зéберото.
    – ОООООО, ВÁСЛА ГÓБО!!! добре че се банéри!

    шмурецът клюкнал кам зéберото да прегмурне гризайчето си! то одначало го погрéбнало мяуко подсмърдително, но после се остихнало и двамата заедно се припряли омодá. там си сгозбили кандърма вархо кьонефе от баждарнак, писали си и по ена мяука джóфтерица и се загребали в горѝштето. и тогава шмурецът си казал: не е жабно дали ти е каламдисана морадата, дали ти е изцъкрен мъскéта, дали сати штраклóвани зейнѝте и ваопште дали ти е добре слонирана гмуштата. жабното е да има с кого да претакваш чевертá прет горѝштето. не ле?

    А ЕТО ГО И САМИЯД ПРЕВОТ:

    имало ено време едиииим… по-знайте какъф… едим шмурèц*! той живеел в ена мяука къшта на брега на едно планимско езеро. шмурецът имал за домашен льобимец ено мяуко, пухкаво и любопидно клепоносо гризайче**. по-цял дем шмурецад и гризайчето тичали из поляните околвръс, а вечер плували в езерото.

    един дем обаче на шмурецът мо се паднала шестица от тотото и той решил да си ремонтира къштата. започнал първо с боядисване на оградата / окосяване на моравата (тук има различни талковамия), после изциклил паркета, шпакловал и боядисал стените в прекрасни пастелми цветове, претапецирал днемната, изпрал пердетата, полирал мебелите, и ваопште само с това се занимавал по-цял дем и даже ноштем обикалял из къштата (по-едим зловешт начим) и се чудел какво още да натамъни в нея. така и несе осетил, че бил спрял да се грижи за свояд домашен льобимец и че невинното клепоносо гризайче вече съвсем се било …. (на това място не може да се направи съвсем точнен превот, но смисала е, че очевидно гризайчето е било неглежирано до немарливос), од него се носела ужасна смрат и ваопште на ништо не преличало, клетото!!1

    когато преключил с ремонта на къштата си, шмурецът се присетил за гризайчето си и го по-търсил, но од него нямало и следа!!!1 шмурецът направо се ожасил и хукнал даго намери! никаде го намало!! не и не!!1 какво ли се е било случило??? данеби да го е одкраднал тиранозубърът Стравнински*** от съседното езеро или пък го е по-хитила кошмарната вештица Керацуда, която по-хиштава де што види гризайче по-принциб?? а вазможно е и самияд ДЖАБЕРУОКИ да го е добавил кам прасурсите си за зимата и точно фмомента да го сврецва в окласните си щурпѝ****!!!11 О НЕЕЕЕЕ!!! САМО НЕ И ТОВА! ГОСПОДИ БОЖЕ МОЙ!!1 възкликнал шмурецат ДАНО САМО НЕ Е ОМРЯЛО!! и хукнал да търси гризайчето си из поляните околвръс. току прет самата си къшта се натъкнал на тиранозубърът Стравнински и кошмарната вештица Керацуда.

    – хей, престъпници недни!! дасте срештали гризайчето ми?
    – кое ти гризайче? клепоносото ле?
    – да, самото ми клепоносо гризайче, по-дяволите!!1
    – о, да. беше се запътило кам града да постъпва като прима барелина в грацкия балет.
    – тинтири – минтири! моето гризайче не обича балет! вие сте го одкраднали и сега се е*авате с мен!!
    – оооофффффф, добре деее! е го там! пие вода од езерото (посрецтвом близане).
    – ОООООО, СЛАВА БОГО!!! добре че се намери!

    шмурецът хукнал кам езерото да прегърне гризайчето си! то одначало го поглебнало мяуко осадително, но после се осмихнало и двамата заедно се пребрали одома. там си зготвили каварма вархо канапе от паштарнак, сипали си и по-ена мяука ракийка и се загледали в огништето. и тогава шмурецът си казал: не е важно дали ти е с боядисана оградата / окосена на моравата, дали ти е изциклен паркета, дали сати шпакловани стените и ваопште дали ти е добре ремонтирана къштата, важното е да имаш с кой да прекарваш вечерите пред огништето. не ле?

    БЕЛЕШКИ НА АВТОРАД:

    *шмурец – митологично саштество с тяло на штурец и глава на шмиргел
    ** клепоносо гризайче – друго митологично саштество. съшто като обикновемното гризайче, само че клепоносо.
    ***тиранозубърът Стравнински– ного лош езерен тиранозубър с претенций и скломност кам кражби и кожодерство. на четна дата говори само лажи и затова е хубаво да знаеж кой дем од месеца е, за да нете заблоди.
    **** непреводима игра на думи. цитат. нямам никаква прецтава какво може да означава. питайте господим л. кароу. пре сички по-ложемия е нешто, което неискаш дати се случва.

  • ено стихотворемие за счела, кокожка и космонафт, но предимно за това дали доброто винаги по-беждава злото, особенно ако злото е ваоражено с кардамон

    ена счела била добра
    и ного мет сабрала
    но връштайки се одома
    кокожка я езяла
    въопште и неразбрала тя
    зашто и как омряла
    но радвала се че поне
    достоймо е живяла

    кокожката и тя била
    добра и ного чесна
    сас радос снасяла ваф пед
    ейца добри и пресни
    но случило се забеда
    мончето на саседа
    да фане грип и баба мо
    сварила за вечеря
    преячелката ни перната
    да спре даго боли главата

    монченцето било добро
    то ставало ф зарана
    и учело до късна нош
    че космонафт да стане
    и поради своя гъфкаф ум
    по-стъпило ваф космодрум

    испратили го фкосмосад
    на марс да сее сливи
    но злите марсиамци там
    зафчаз го оловили
    испекли го на бавна пешт
    и хапнали го дружно
    и затова кажете ми
    кому това е нужно??1

    неискан ас дасам добър
    и сутрим ф пед да ставан
    яйца да снасян за света
    и с мет даго снабдяван
    да уча и да слушан фчаз
    глагол ф падеш да спряган
    да чистя лештата оназ
    и масата да слаган

    и най накрая за награда
    и моя крайна езненада
    ваф дем прекрасем ваф неделя
    ас гибелта си да намеря
    на марсиамския копон
    по-ръсен штедро с кардамон!!1

    мерси казван ас на такава оферта!!!1 ас може дасам добрияд котарак румен, но ного внимаван дасам добар по свой сопствен си начим, че дане стане като с хората од стихотворемието!

  • вишата мисия на лавракад розмарим фурнаджиеф, която ми беше разкрита посрецтвом пророчески сън

    преячели мои, ако знаете само какъф сън санувах!!1 знам че е ного досадно някой дати расказва саня си, особедно пък ако току што се е сабудил и оште е сигорем че мо се е случило ваф двйствителнос. Ч.Т. така загуби ного приятелства. те даже вече преячелките ѝ ваопште не ѝ дигат преди 12 заштото знаяд какво следва – джейсам момоа плувал делфин по електрикови менкини ваф перлофската река, докато тя печели комкурс миз потна фланелка и точно ѝ слагат лентата на победителка на орлоф мос, кадето естествено е спряно движемието заради сабитието, когато момоа прелита нат моста с косата си, с менкините си, сас сичките си сто кила и прочее и ѝ прашта ваздушна целуфка. вище каква глупос!!1


    мояд сън е ного по смислем. слушайте сега дави го раскажа.

    лавракад розмарим фурнаджиеф се родил въспълничак – цели четери и двеста. докато навършил палнолетие (не знам дали несе казва по скоро палноплувие за риба, заштото рибите сепак не летят, ами плуват, но ште карам нататак) той вече се бил налял и заформил като вилендорфска венера. ваф това по-примцип няма ништо лошо, ако не броиме тайната мечта на розмарим да стане модел на бамски костюни. по-цял дем розмарим си мечтаел да делфинира из модните фороми по-бамски костюн, да сабира оваций и да го преследват папараци, но за сажалемие телесната мо комструкция не мо позволявала да навлезне ваф това поприште – тъй сочем и въспълем бил той, че не го допускали на никой кастинк за модели. това извандредно ного го натажавало. едим дем когато крачел клет и депресиран по-дъното на океана, обзет од тъжни мисли, той чул мажествем басоф глаз, който идвал някаде од повърхноста на водата:

    – РОЗМАРИМ ФУРНАДЖИЕФ!!!
    – ас…
    – НАСТЪПИ ТВОЯД ЧАС!
    – кого е настъпил?? извиняван се предварителмо… незнаех…
    – МАЛЧИ И СЛУШАЙ, НЕСРЕТНИКО!! ТИ НЕСИ РОДЕН ДА ДЕЛФИНИРАШ ПО-БАМСКИ. ТВОЯТА МИСИЯ Е НОГО ПО ВИША! ПОДАЙ МИ ПЕРКАТА СИ И АС ШТЕ ТИ ПО-МОГНА ТЯ ДАСЕ ОСАШТЕСТВИ!!!1

    и ваф тоя момент пот океамските вални се подала ена космата сива лапа и размърдала пръсти пот водата. ако можехте да видите цялата картимка, штяхте да знаете, че това било лапата на самият добър котарак румен, който плавал в риболовна баржа, облечем в моряжки костюн, а ф другата си лапа стискал тигам и кидка свеш розмарим. и точно ф момента ваф който розмарим фурнаджиеф подал треперешта перка на добрияд котарак, ЗЛАТИМ ПРЕЛЕТЯ КРАЙ МЕН Ф ГАЛОП И Ф НЕСВЯС ЕДНОВРЕМЕННО, КРЕЩЕЙКИ “ПУ ПЪРВИ ДА ЗАКУСВАН НЕСКА!!!!1” И АСЕ САБУДИХ!! И СЕГА НЕЗНАМ КАКВО Е СТАНАЛО ПОСЛЕ!!1

    ште пробван пак да заспя и даси досануван, по-неже ного ми се хапва рипка, а междовременно, ако някой од ваз може дами расталкува саня, като се върна од океана ште го по-черпа едно будче од лаврак. тъпото е, че кидката ми розмарим някаде се е запиляла… може да е останала на баржата… ееее ного съм расеян начи!!1

  • прикаска бес среда

    тая прикаска се наложи се дая сакратя по-неже главните герои са ного големи и не остана място за средата, а само за началото и краяд.  затова тя се казва

    ПРИКАСКА БЕС СРЕДА

    имало ено време един ноооого голям и цтрашем великам!! той се казвау РАЗВЕЙЦТРАХ и хората мо пишели името само саз големи букви заштото бил наистина ного голям!! съшто така винаги когато ставало на вапроз за него хората слагали на изречемието по две одевителми!! толкова цтрашем бил той вдествителнос!!

    РАЗВЕЙЦТРАХ живеел сам ваф ена тъмна пештера на последмия етаж на ена пламина!! той имал дълга коса, дълга брада, дълги оши и дъъъълги вежди, които се веели цтраховито на варха на пламината при вятар!! од ранни зори до късни доби великанад пеел старовеликамски пецми за сакровишта, битки и лошо време, тропал саз шпората на ботушад си, едял диви животми и друк дивеч и фърлял костите им од последния етаж на пламината чак доло на верамдата на първияд еташ, кадето на ена полямка живеел едим змей на име ПРЕСКОЧИСРАДНЯ.

    то това не било точно змей, ами само така мо викали хората. това по скоро било ено някакво нешто като гигамско куче с крила което се наричало ПРЕСКОЧИСРАДНЯ, заштото никога несе сърдело, ами постоямно било весело и винаги махало саз обажка од радос. толкова силно махал ПРЕСКОЧИСРАДНЯ с гиганцката си обажка, че бил иссякал вече половината гора. селяните мо правели постоямно забелешка. но ПРЕСКОЧИСРАДНЯ толкова ного се радвал когато селянин мо прави забелешка, че положемието с гората се влошило сафсем. с времето хората спрели да мо се карат и го оставили да прави каквото знае. неговото име съшто пишели саз големи букви, по-неже наистина бил гиганцки.

    и сега ште по-питате, като е бил толкова голям саз какво се е исхранвал той. еми ного просто – ПРЕСКОЧИСРАДНЯ се исхранвал с костите които РАЗВЕЙЦТРАХ фърлял од варха на пламината!!

    едим дем ПРЕСКОЧИСРАДНЯ решил да види кой мо доставя храната и дамо бладогари. литнал право нагоре и саз два маха на големите си козмати криле стигнал до по-следния еташ, кадето РАЗВЕЙЦТРАХ тъкмо си бил зготвил чодесна кравожабна супа од крави монтафонки и жаби кекерици, бил си сложил великамскияд лигавник зада претпази великамската си риза од великамските си лиги и се бил преготвил за великопитателна закузка!! и точно бил отворил великамската си паст зада изгълта първата лажица слатка кравожабна супичка, когато ПРЕСКОЧИСРАДНЯ влетял в мрачната мо пештера и весело махайки саз обажка обърнал казанад сас супата, пръснал монтафонките и кекериците по-пода, саборил свештите, испочупил сичките сталактони и сталактими и даже и портретите на роднимите на РАЗВЕЙЦТРАХ – леля ПОДАГРА-АГОНИЯ ДЕ АМЕНОРЕЯ, чичо ХЕРПЕС ЗЛОСТЪР както и на льобимиад мо племеник ИМБЕЦИЛУС ПЕРФЕКТУС които висели на стената, по-летели кам пода. те имали такива странни имена заштото живеели ф чожбина хората.

    РАЗВЕЙЦТРАХ, както можете даси прецтавите, напрао излязал од кожата си!! вената на челото мо испъкнала, пяна зафарчала од остата мо и започнал да крешти по ПРЕСКОЧИСРАДНЯ ного обеспокоявашти нешта од сорта, че ако не напусне апартамента мо своевремедно и на собствен ход, ште бъде подканен посрецтвом не много приятни способи од сорта на обиване, дране, закачане вътрешностите на полилея, сваряване, изяждане и естествено исхвърляне на костите доло на верамдата на първия еташ кадето КУЧЕТА ГИ ЯЛИ!! но колкото повече крештял РАЗВЕЙЦТРАХ, толкова по-вече се радвал ПРЕСКОЧИСРАДНЯ, фсе по силно махал с обажка и фсе по големи по-ражения нанасял на великамската пештера. наложило се РАЗВЕЙЦТРАХ да млъкне, зада не се срути таванад вархо тях.

    и тука сега следва средата на прикаската която ас ште пропусна по-неже ми се струва ена няква първо ного патетична, второ дълга, трето банална и четвърто ме марзи да я расказван, така че няма дасе занимаваме саз средата на тая прикаска неска, освем ако някой друк не иска дая раскаже вместо мен, ами ше отидеме саз ваз направо на края на прикаската и даже и там няма ного да седиме, ами само ште надзърнем, зада погледаме мяуко как едим ного голям и цтрашем великам се оддалечава яхнал гиганцки космад змей в посока залес цлъмце, по-неже отива на гости на своите родними ваф чожбина за уикемда. великанад пее нешто за йохохо намквоси и крешти грамогласмо

    АРЕ МОНЧЕЕЕЕЕЕ!! ПО-ВИСОКОООООО!! А ТАКААААА!! МИНИ У ЛЕВО!! А ЗАВИЙ СЕГА НА ФТОРИЯ ОБЛАК!! ЗАВИЙ ТИ КАЗВАН!! НА ФТОРИЯ!! НЕ ТУКА ЛИВАДО!! ДАЙ МИГАЧ ПЪРВО!! ПОСНИ ДЪЛГИ!! БРАВО МОЙТО МОНЧЕЕЕЕЕЕ!!

    дългите коси, брада, оши и вежди на великанад се веят зад тях, а змеяд така силно маха с обажка, че разпръсква сички облаци и откъдето минат времето се оправя поне за месец или даже два. еми тва е краяд општо зето. дано да минад и одтука по някое време.

  • сатворемието на кодката

    елате ся тука да седнете штото неска шеви раскажа за как госпот бок е саздал кодката. и си земете некви семки да люпите че е ного дълго штото хубавите ралти стават бавно. нали я знаете тая ралта кадето божиат дух първо се носел нат водата и дето после госпот бок напраил земята, звездите и прочее и видя че беше добро и стана вечер и стана утро, дем първи и бла бла бла и така докато на шестия дем вече, то се падало събота, по-изгреф цлъмце, на едим южем цклом, госпот бок си фключил радиоточката, опънал тирамтите на доченияд си гаштеризом и запретнал ракави да напраи животмитеееее. първо по-неже ся тамън почвал и имал голям ентосиязам и ного матрял, напраил едним голяяяям цлом! цломът обаче зел да ходи насам натам и сичко испочупил! напрао язък и за вертикалната планирофка и за ландшафтния проект и за озеленяването!! госпот бок си казал “еми хубаво мисе получи тоа цлом – едричак, закръглем, ама голям карък бе! дай нешто по финно ся!” и тогава напраил змията. змията била ного елегамтна обаче била мяуко нешто нервничка и башка луда си падала (тва ко някой пита, значи луда по свой си начин) и подгонила цлома даго хапе за петата саз отровнияд си зъп! даже од лошотия не исчакала да й напраат краката и ошите ами хукнала недовършена така по-корем напрао дасе влече подир цлома!! госпот бок си казал “и таа ного добре мисе получи че лъскава стана, не заема ного място и сигорно даже тия могад и дасе стифират ако се наложи, обаче ноооого тежак характер бееее! пфуууу!! дай са нешто по колаборативно.” и тогава напраил кучето. кучето като станало готово, моменталмо мо се метнало на врата, зело даго ближе, да варти обажка, да мята цлюмка ф несвяс и да вика “ма каде си бе госпудииии, ма каде ходиж бес мене бе госпудииии!!!1” госпот бок казал “ДОЛО МОМЧЕ! ДОЛО!!1 МЯСТО! и тоа ного добре мисе получи штото е комунекативен и има желамие за ралта ф екип но нешто слап характер мисе вижда кат чели. дай са нешто по ербап да напраа” и се фанал да расточи мечката од ено по голямшко парче матрял и да я сложи на цлъмце да фтасва. и така ф тоя дем госпот бок напраил ено по ено сичките животми – елемитееее, жирафитееее, катериджкитееее, носорогаааад, лесицата и прочее и сичките ного си ги харесал, но сичките имали по някаф дребем фабричем дефект. най накрая напраил лавът! и кат го напраил него, най добре сиго харесал него и казал “ВОАЛА! Е ТЕ ТВА Е!! МАШАЛА! УЕЛ ДАН! тоа стана екстра! пу пу пу дане муй уроки! от тва по-вече вече няма накаде! тоа шеви е цараяд и ше одговаря лично прет мене кой как се даржи и кви ги върши и който не слуша, шего еде! а бакалъм!!!” (тва ко някой не знае значи “а да ви видиме ся!”) и тъкмо решил вече да запразнява че то вече се било стамнило а никой не обича да стои на ралта слет края на работния дем особено пък ф събота вечер, и тъкмо вече си бил сабрал човекад ралтите да си ходи да по-чива когато изведнъш се сетил “АБЕ!!!11 асам ного прос човек!! еееееее! еееееее ама!! с къф акъл казах ас на сички животми че лава шеим е цар! ми те сега кат знаяд че той е шефад шеги е цтрах од него и шемо се подмазвад, шесе крияд и шесе мо се праат на ни лук яли! я да зема да напраа ас ено друго животмо дето няма да казван на никой че то е истимския шеф! то ште си живее цкромно, може и ф къшта да живее даже, бес ного ного да испъква но то шеми докладва лично намене кой кви ги върши.” и зел госпот бок един лъф, посмалил го мяуко, поопраил го, тонинговал го и така напраил кодката. тя станала кодка за чудо и прикас! кодка да видиж ти! ама кодка да ти види окото кодка, начи !! тя кат се поосеферила и попротегнала, първото нешто коет казала било ВИМЕТО НА ОВЦА, КАДЕ МИ Е ПЕРЦОНАЛАД!?? А!!1 и тогава вече госпот бок се пренудил да напраи и човекад ф последния момент с каквото е останало като матрял. обаче ено време то не било кат по комонизама кадето секи дем, секи час, нафсякаде да има матрял! не! матрялад бил кът!! и то затва вие човеците нямате нито козима, нито хубави ногти, нито красиви мостаци, ни цлух кат хората, ни ношно виждане, ни вертикалмо излитане, ни обоняние ни ништичко! штото локсозмите матеряли вече били цвършили и вие сте од останките квото е имало. базоф модел. никви екстри. дане говориме че вече било и тъмно, та несе виждало ного ного какво точно праил госпот. “абеее квот такоа” казал. “айде вече да преключван тука и даси хода че и ас имам някакаф личем живод сепак!” клета ралта ама сяяяя аре колкото да ни чистите тоалентите ставате. то пак добре че били останали ена цяла кофа противоположни палци штото никой неги искал че били грозми, чеда има саз какво да ни отвяряте комсервите. нале. надяван се сега вече ви се изясниха ного нешта. ей тъй е било то! така са станале тия ралти ено време!