Архив за януари, 2019

  • по умнияд никога не оцтъпва, особенно когато е риш

    вище на каква словесна схвадка станах свидетел омзидем междо златим и Ч.Т. – титаните на мисалта! колосите на логическия двобой!!


    Ч. Т. Не харесвам когато стоиш върху масата.
    К. З. аха, окей.
    Ч. Т. Е, слез от масата де!
    К. З. ааааа ас по-мислих че само споделяж.
    Ч. Т. А сега ще слезеш ли от масата?
    К. З. май няма. ако бях почнал да слизан, штях да осетя.
    Ч. Т. Моля, слез от масата!
    К. З. ааааааа ас по-мислих че само питаж.
    Ч. Т. ИСКАМ ВЕДНАГА ДА СЛЕЗЕШ ОТ МАСАТА!
    К. З. АС ПЪК ВЕДНАГА ИСКАН ДАНЕ СЛИЗАН!!1
    Ч. Т. КАЗАХ ТИ, ЧЕ НЕ ХАРЕСВАМ ДА СТОИШ ВЪРХУ МАСАТА!!
    К. З. аааааа така ле. ами забравил сам… АС ПЪК НЕ ХАРЕСВАН ДА НЕ СТОЯ ВЪРХО МАСАТА НОГО ПО-ВЕЧЕ ОДКОЛКОТО ТИ НЕ ХАРЕСВАШ ДА СТОЯ!! ТАКА ЧЕ АС ПЕЧЕЛЯ И ПОБЕЖДАВАН ЗАВИНАГИ И НЕОТЛЪЧНО!!!1 КРАЙ!

  • жените од бъдештето

    извиняван се ако напоследак пиша дълго но денят се одалжава, а с него и моите мисли, така че да започваме заштото неска ше говориме за жените в еволюционен план:

    историческо поглебнато жената е изварвяла дълък път прес вековете. говоря в социалем аспект. ено време когато хората са живеели оште в пештери, мажете са били шефовете. те обикаляли по цял дем с по едим боздоган на рамо и се праели на важни докато жените лъскали пода на пештерата, кърпели мечи кожи и сас трепет в дошата чакали мъжете да се върнат и да донесат вечерята.

    по късно вече ф наши дми трепета в дошата изчезнал и оцтъпил място на вапроза КАДЕ ХОДИШ!! КОЛКО Е ЧАСА! А!!!1 тоя момент, както съм казвал и в други мои студии, от еволюциомна глебна точка сафпада с изобретяването на супермаркетите и с откритието, че не е чак толкова важно жените да могат да трепят бизони с голи ръце, стига да им плащат добре до десето число.

    сега нештата междо половете са се поизравнили вече и не само, ами даже има ена тендемциа жените да живеят по дълго, да са по образовани и ваопште са по оправни од мажете. феминизан строи одсякаде и помита несправедливостите! както сте го поткарали тука до сто – сто и нешто годими го виждан нештата да преминат исцяло ваф жемски раце и да се останови пълна и пофсемесна женокрация и даже бих казал по скоро фсъшнос женоритарен режим.

    какво значи това ле? еми прецтавете си примерно софия след сто годими. шес следобет. ремонтад на плоштад славейков току што е преключил, по-неже фирмата строител е изгонена и е довършен од жемскияд национален одбор по фън шуй. жените току што са свършили ралта и са тръгнали да пазаруват. синфония од жемски гласове оглася цемтара на града.

    като се исключат тези които фсеоште живеят с майките си, маже в цемтъра няма. мъжете живеят по панелките в крайните квартали от модерно претградие нагоре и биват допускани до цемтара само с работна виза. повечето од тях са безработни, друга част извършват нискоквалифициран трут поради липса на образовамие и самочуствие.

    тъй като отношемията междо жените и мажете са евольоирали до степен на непоносимост, жените вече нямат нужда од секси бельо, обуфки с ток и маникюр, а фместо това отиват направо на улицата на червените фенери! там зат витрини като в амстердан са изложени маже. първият е в дочен гаштеризом и работливо поправя пералня със сведен поглет, втория свенливо сменя крушки, третия инсталира уимдоус на конпютар, четвъртия помпи гуми на дамско колело с игрива лекота и така нататак. жените крачат делово и пресметливо избират стока за фкъшти спорет домашните си нужди. и даже се пазарят. “ако зема двама водопровотчици и един хамалин ште ми дадете ли афтомонтьора бесплатно. ама не тоя омазания! искам ей оня дето гледа все ено е свестен.”

    после жените минават прес къшти да оставят покупките си и излизат дасе забавляват. естествено по жемски. влизаме ваф произволем бар. барат се казва “сто годими самота”. по-стените висят чернобели плакати на брат пид, хайвер бадем и джейсам момоа по-прашки и едим на мери лин монро целия в дарц цтрелички. сервира се апероу шприц, бранка мента и слатки ралти в равни пропорции и зада се неотрализират навреме калориите сички по-сетителки консомирват вархо степери.

    на телевизорад варви бриджет джомс 127 серия кадето бриджет най после остановява че няма нужда нито од свестен смотаняк, нито од мазен лицемер за да се чуства ок и записва в дневника си “край на глупостите! ште завържа функционална връска с одговорен зрял индивит.” и филма свършва по-неже никой не е одобрен на кастинга за тая роля.

    в тоя момент в бара влиза мъш! всички погледи се впиват испитателно в него като ваф някой уестарн!! за да отарве кожата мъжат смутено казва “ааааас тукаааа, таковаааа, мама ме прати за мяуко дижестиф”. жените омекват, започват да дюдюкат и да мо се по-диграват, степерите проскърцват в ритъма на ай уил сървайв и животат продалжава въпреки сичко…

    еми ето така ги виждан ас нештата. как ви се харесва?

  • някои сведения за фселемата

    ей са, както си по-чивах и по-ено време слушам следнияд разговор междо златим и приздракад на полелея който съшто е кодка ама е живяла оназ преди мене оште и така като глебам не вазнамерява скоро дасе раскара ами ше седи на полелея и ште ни къса нервите до далбоки старини.

    К. З. начи казваш че ние тука фактически сме в космосад и се вартиме фкрък около цлъмцето??!
    П. П. еми даааа. заштото сме на планета.
    К. З. а не сме ли ваф апартамента на Ч.Т. по скоро?
    П. П. да, ама той е в кооперацията, а тя е в града, градът е в държавата, а самата държава е на планетата!
    К. З. аааа, не, не. мисла че бъркаш. начи за даржавата не спора. тя може и да е на планетата някакси, криво ляво така, но ние тука сме в апартамента бе човек! каде виждаш тука космос! това не ти е никакаф космос навънка! това ти е вътрешен двор!!
    П. П. мисли по-мащабно!
    К. З. е колко по маштабно да мисла! не забравяй че асам човек който е ходил вече два пъти на ветеринатор и искан да ти кажа че и там никакъф космос нямаше ами си беше сафсем спокойно!
    П. П. земята е планета! КРЪГЛА Е!! ВЪРТИ СЕ!! ТОЧКА!!!
    К. З. бабини деветини! ами погледни научно! виш че къштите са правоъгълни! ако бяха сложени на кръгла планета штяха да се какво… ШТЯХА ДАСЕ КЛАТУШКАТ!! А ТЕ СИ СЕДЯТ МИРНО! ДА ВИЖДАШ КЛАТУШКАШТИ СЕ КЪШТИ НАВЪНКА ИЛИ НЕ ВИЖДАШ ПО ДАЛЕЧЕ ОД НОСА СИ!!1
    П. П. АМИ КАТО НЯМА КОСМОС КЪДЕ ТОГАВА СЕДЯТ ЗВЕЗДИТЕ!
    К. З. АМИ НА НЕБЕТО СЕДЯТ!! ОЧЕВИДНО!! КАДЕ ДА СЕДЯТ!!1
    П. П. ИДИОТ!!
    К. З. СОЕВЕРНА БАБИЧКА!!
    П. П. е, не. не мога да споря с едноклетъчно.
    К. З. ти пък колко клетъчна си! нали ако беше многоклетъчна штеше дасе распаднеш!! дане мислиш че някой си е играл дате сглобява с лепило! ТЕБЕ! СПЕЦИАЛМО!!1 ШТОТ СИ ЛАЙЗА МИНЕЛИ!111!

    и това продалжава вече час! начиииии преячели мои ного ва мола кажете каде е най блиската планета на която има цивилизация од лаврак заштото трябва спешно дасе изнеса!! няма да искаран дълго така!!!1

  • прикаска бес среда

    тая прикаска се наложи се дая сакратя по-неже главните герои са ного големи и не остана място за средата, а само за началото и краяд.  затова тя се казва

    ПРИКАСКА БЕС СРЕДА

    имало ено време един ноооого голям и цтрашем великам!! той се казвау РАЗВЕЙЦТРАХ и хората мо пишели името само саз големи букви заштото бил наистина ного голям!! съшто така винаги когато ставало на вапроз за него хората слагали на изречемието по две одевителми!! толкова цтрашем бил той вдествителнос!!

    РАЗВЕЙЦТРАХ живеел сам ваф ена тъмна пештера на последмия етаж на ена пламина!! той имал дълга коса, дълга брада, дълги оши и дъъъълги вежди, които се веели цтраховито на варха на пламината при вятар!! од ранни зори до късни доби великанад пеел старовеликамски пецми за сакровишта, битки и лошо време, тропал саз шпората на ботушад си, едял диви животми и друк дивеч и фърлял костите им од последния етаж на пламината чак доло на верамдата на първияд еташ, кадето на ена полямка живеел едим змей на име ПРЕСКОЧИСРАДНЯ.

    то това не било точно змей, ами само така мо викали хората. това по скоро било ено някакво нешто като гигамско куче с крила което се наричало ПРЕСКОЧИСРАДНЯ, заштото никога несе сърдело, ами постоямно било весело и винаги махало саз обажка од радос. толкова силно махал ПРЕСКОЧИСРАДНЯ с гиганцката си обажка, че бил иссякал вече половината гора. селяните мо правели постоямно забелешка. но ПРЕСКОЧИСРАДНЯ толкова ного се радвал когато селянин мо прави забелешка, че положемието с гората се влошило сафсем. с времето хората спрели да мо се карат и го оставили да прави каквото знае. неговото име съшто пишели саз големи букви, по-неже наистина бил гиганцки.

    и сега ште по-питате, като е бил толкова голям саз какво се е исхранвал той. еми ного просто – ПРЕСКОЧИСРАДНЯ се исхранвал с костите които РАЗВЕЙЦТРАХ фърлял од варха на пламината!!

    едим дем ПРЕСКОЧИСРАДНЯ решил да види кой мо доставя храната и дамо бладогари. литнал право нагоре и саз два маха на големите си козмати криле стигнал до по-следния еташ, кадето РАЗВЕЙЦТРАХ тъкмо си бил зготвил чодесна кравожабна супа од крави монтафонки и жаби кекерици, бил си сложил великамскияд лигавник зада претпази великамската си риза од великамските си лиги и се бил преготвил за великопитателна закузка!! и точно бил отворил великамската си паст зада изгълта първата лажица слатка кравожабна супичка, когато ПРЕСКОЧИСРАДНЯ влетял в мрачната мо пештера и весело махайки саз обажка обърнал казанад сас супата, пръснал монтафонките и кекериците по-пода, саборил свештите, испочупил сичките сталактони и сталактими и даже и портретите на роднимите на РАЗВЕЙЦТРАХ – леля ПОДАГРА-АГОНИЯ ДЕ АМЕНОРЕЯ, чичо ХЕРПЕС ЗЛОСТЪР както и на льобимиад мо племеник ИМБЕЦИЛУС ПЕРФЕКТУС които висели на стената, по-летели кам пода. те имали такива странни имена заштото живеели ф чожбина хората.

    РАЗВЕЙЦТРАХ, както можете даси прецтавите, напрао излязал од кожата си!! вената на челото мо испъкнала, пяна зафарчала од остата мо и започнал да крешти по ПРЕСКОЧИСРАДНЯ ного обеспокоявашти нешта од сорта, че ако не напусне апартамента мо своевремедно и на собствен ход, ште бъде подканен посрецтвом не много приятни способи од сорта на обиване, дране, закачане вътрешностите на полилея, сваряване, изяждане и естествено исхвърляне на костите доло на верамдата на първия еташ кадето КУЧЕТА ГИ ЯЛИ!! но колкото повече крештял РАЗВЕЙЦТРАХ, толкова по-вече се радвал ПРЕСКОЧИСРАДНЯ, фсе по силно махал с обажка и фсе по големи по-ражения нанасял на великамската пештера. наложило се РАЗВЕЙЦТРАХ да млъкне, зада не се срути таванад вархо тях.

    и тука сега следва средата на прикаската която ас ште пропусна по-неже ми се струва ена няква първо ного патетична, второ дълга, трето банална и четвърто ме марзи да я расказван, така че няма дасе занимаваме саз средата на тая прикаска неска, освем ако някой друк не иска дая раскаже вместо мен, ами ше отидеме саз ваз направо на края на прикаската и даже и там няма ного да седиме, ами само ште надзърнем, зада погледаме мяуко как едим ного голям и цтрашем великам се оддалечава яхнал гиганцки космад змей в посока залес цлъмце, по-неже отива на гости на своите родними ваф чожбина за уикемда. великанад пее нешто за йохохо намквоси и крешти грамогласмо

    АРЕ МОНЧЕЕЕЕЕЕ!! ПО-ВИСОКОООООО!! А ТАКААААА!! МИНИ У ЛЕВО!! А ЗАВИЙ СЕГА НА ФТОРИЯ ОБЛАК!! ЗАВИЙ ТИ КАЗВАН!! НА ФТОРИЯ!! НЕ ТУКА ЛИВАДО!! ДАЙ МИГАЧ ПЪРВО!! ПОСНИ ДЪЛГИ!! БРАВО МОЙТО МОНЧЕЕЕЕЕЕ!!

    дългите коси, брада, оши и вежди на великанад се веят зад тях, а змеяд така силно маха с обажка, че разпръсква сички облаци и откъдето минат времето се оправя поне за месец или даже два. еми тва е краяд општо зето. дано да минад и одтука по някое време.