а ено време какви луди имаше…

фчера кактоси седя на терасата и си пиа какалото чувам как някой ни ползва званецад последвано од следнияд разговор междо Ч.Т. и сасетката оцрешта:
*С. Оц. Здавейте, госпожице!
Ч. Т. Добър ден!
С. Оц. Вие ли сте майката на сивото котенце на терасата?
Ч. Т. Да Ви приличам на британска късокосместа?!
С. Оц. Много е сладичко! Момченце ли е или момиченце?
Ч. Т. Какво момченце, за Бога! Котарак е това!
С. Оц. Прекрасен е! Как се казва?
Ч. Т. Румен.
С. Оц. Като господин президента? Поздравявам Ви за патриотизма!
Ч. Т. Не. Като румен и засмян.
С. Оц. Ахааааа, ооооооо, колко… ъъъ… оригинално! Имате ли нещо против да дойде да си поиграят с моя котарак? Ние живеем отсреща.
Ч. Т. Ще го питам, но той обикновено е зает. РУМЕНЕ, ИСКАШ ЛИ ДА ИДЕШ ДА СИ ИГРАЕШ СЪС СЪСЕДСКИЯ КОТАРАК?
К. Р. РАСКАРАЙ Я! ЗАЕД САМ! ОСВЕН ТОВА МРАЗЯ ГО ЦТИФ!! ЦТИФ ГИВС МИ ДЪ КРИИПС!!11
Ч. Т. ОФ, СТИГА ПРЕТЕНЦИИ! НЕ СЕ ДРЪЖ КАТО СОЦИОПАТ! ЕЛА ПОНЕ ДА КАЖЕШ ЗДРАСТИ!
К. Р. НЕИСКАН ДА ХОДА ПРИ ЦТИФ! ТОА МАЛОУМНИК СИ ПО-КАЗВА ДУПЕТО НА ПРОЗОРЕЦАД!!
Ч. Т. Сама чухте. Вземете мерки.
С. Оц. Какво да съм чула? Какви мерки?! Чух само, че нещо измяука!
Ч. Т. Ами, в общи линии каза, че е зает.
С. Оц. Ъъъъ… Ох, знаете ли, аз всъщност трябва да си ходя. Аз сега като се замисля, не съм питала моя Стивън. Сигурно и той е много зает. То всъщност и аз съм много заета! Какво въобще правя тук! Хайде, хубав ден на Вас! (тряскане на врата)… … … Господи в какво се забърках! Гледаш я – нормална жена, пък то! Луди хора на всяка крачка в днешно време!! Изврати се народът! Едно време по комунизма нямаше такива неща! Спокойно се живееше! (звук от бягане по стълби и плюене в пазва)
————–

*С. Оц. – сасетката оцрешта (бел. к. р.)