Ч.Т. ПРОСО САНУВА

преячели мои, неска Ч.Т. излезна рошава и по-тпухнала од цпалмята и обеви сас най вогонският си контраалт: БОСКОДИ ЖОБЕ МОЙ, КАКЪФ ОЖАСЕМ СЪН САНУВАХ!!!

очевидно беше недоспала.
очевидно беше ваф ожасно настроемие.
очевидно беше и че има намеремие да ни раскаже саня си, а аз, златим и даже и едим слочайно преминавашт розоф заек трябва да го ислушаме ного осторожно, заштото отказат да ислушаш съня на жена ваф такова састоямие е еквивалемтен на настъпване на тешка мотика, което ние претпочитаме даси спестиме.

претиснати од опстоятелствата се наложи да чуем вапроснияд сън и сега искан да го раскажа и на ваз. който може, нека даго расталкува. ас несмея. значи, санят е слебния:

ваф ролята на спяштата красавица е Ч.Т.. вече сто годими спи пот прашем балдахим ваф замак обрасал сас отровем брашлям. дантелата на булченската ѝ рокля е пожалтяла. косите ѝ са пораснали чак до пода, кадето семейство мижки са си организирали срет тях семпло, но оутно домакинство. не, не е водопадат от черни къдрици, който визуализирахте. се пак не е ходила на боя боквално од сто годими. бодрите паяци, крастосвашти средновековния ентериор, са изписали нат леглото ѝ сас паяжимата си: НЕ Я БУДЕТЕ. НЕ Е НИШТО ОСОБЕДНО. самотен цлъмчев лъч пада вархо дясната ѝ буза, кадето отровнияд брашлям е заформил чуден обриф пот формата на портрет на младия чеге вара. звочи ения.

ваф този момент остар меч раздира решително и звучно балдахима!!11 на едимия край на меча е прилежаштият мо примц од прикаските – средна възрас, леко оплешивявашт, сас рицарски доспехи и… конварси. последното дава знак за фиксация ваф децтвото и неспособнос за поемане на одговорнос за сопствените си действия, но на образат на принца ваф летературата и живияд живод ште се спреме друк път по-по-дробно.

така.

пре вида на Ч.Т. човекат казва оу, езвенете! незнаех, че е заето! и понечва даси ходи, но дорестияд мо ждребец испрахтява припряно ваф врата мо:

– хайде, хайдееее! и ти неси първа младос! тая е последната од списака. останалите или те върнаха, или вече се бяха оженили ваф чожбина. целувай там и квот такоа.
– ама тая е омрела, ве брадми!
– ас това го виждан по скоро като предимство. аре целувай и даси ходим, че тука однякаде става течемие. гор чи во! гор чи во!
– оф, добре, ама на твоя одговорнос!

примцат се навежда и криво-ляво оспява да целуне Ч.Т. преди да получи рефлукс. ваф този момент грамотевица раздира скупчилите се нат замака оловни облаци. ято бели горголици политат ваф небето. ения спира да пее и си закрива очите сас раце жената, понеже е чоствителна натура и не издържа на напора на емоцийте. тялото на примцесата засиява сас ярка светлина като свръхнова и когато сиянието най-после се оддръпва, на мястото на бъдештата булка виждаме как ена лъскава и сравнително едра жаба кокетно намества коронката на папчивата си глава…

да, преячели мои, примцесата се е превърнала ваф жаба, за сажелемие… еми какво дави кажа… то на един човек като немо варви ваф тоя живод… слава бого балдахинат се свлича и милостиво скрива трагичната картина од по-гледа на драгия зрител.

КРАЙ.