адажиото на албинонии цмотаната грацка пепеляжка

винаги слет като издан книга си казван: хубаво нешто са прецтавянията интервютата афтографите и сичко НО най хубаво ми е когато расказван истории. и по-неже одавна несам ви расказвал, ето тука сега ена дълга че ми се е насъбрала. поснете си адажиото на албинони за по силно ваздействие. пуснахте ле? слушайте тогава какво става оназ.
неска, преячели мои Ч.Т. се затвори ваф стаята саз конпютара и каза че ше работи и да седиме кродки саз златим, обаче ас знам че се прай, заштото неска има фешам дейс, черем петак и прочее омопомрачавашти меропреятия ваф конпютара и тя сега ше седи, шесе блешти цял дем и ше си заплюва разни ралти. мене това неме касае заштото за мене секи дем е фешам дем. асам си фешам по-рождемие! кода напраа! и секи петак е черем заштото петак е дем за прахоцмокачка! но за Ч.Т. не е така. за нея неска конпютарад е добрата фея кръсмица която секи момент ше я обзаведе с някаква душегубна рокля Ф ЦВЯД ПЕПЕЛ ОД ГЪЛАП!! напримерно и омопомрачителми обуфки и като дойдат тия обуфки и ако земат че ѝ станат (което междо нас казано е малко вероятно заштото Ч.Т. носи 40 номер, обаче винаги си зема 38 по-неже ѝ е пот достойнството да си го презнае) тогава вече ште започне най после истимскияд живод и ништо од това което я е сасипвало няма да има значемие. ште забрави за ретрограднияд меркурий, бръчките, роклите дето вече не ѝ стават, за тва че вчера не ѝ се е по-лучил кекса, за тва че по-принцип ништо не ѝ се е по-лучило в тоя живод кой знае как, тва че вероятно и в следваштия няма дасе ожени нито за бял примц на чаровем кон, нито пък обратното и най вече за факта че следвашт живод най вероятно няма! няма да има фтори шамс!! няма примцове! няма замаци! НЯМА НИКАКВА НАДЕЖДА!!11! (тука сега увеличете адажиото) ГОЦПОДИ!! сега си даван смедка че Ч.Т. живее ф адат на сопствените си анбиции и като ена цмотана грацка пепеляжка седи прет расипаното просо на живота си и чака да стане чудо. сачусван ѝ… оф, чакайте, чакайте, вие стойте тука, а ас са ше отида да ѝ кажа две думи да я оспокоя че да я отърся од тежките мисли. (адажиото на макс ле а?)
К. Р. снешкееее, снежи, виш сега… абееее секи по-някога се чуства все ено се е облякал малко леко за сезома и е на раба на ена ного висока скала и по-глежда нагоре и там лети ено рехаво ято някакви ного красиви прелетни птици дето човекад ваобште понятие си няма каква по-рода са, но няма как, винаги е тъжно когато нешто красиво си отива, и ти чак сега осазнаваш че нямаж никаква идея какво всъшнос е то, а само од вътрешната страна на леките си за сезома дрехи се чустваж се ено…
Ч. Т. К’ВО!!!… РАЗКАРАЙ СЕ БЕ, ПСИХАР!! К’ВИ СА ТИЯ ДЕПРЕСАРЩИНИ ДНЕС! НАЙШ К’ВА ЯКА РОКЛЯ СИ КУПИХ!! ШЕ ПАДНЕЕЕЕЕЕШ!!!
К. Р. А!! ТЪЙ ЛЕ! и не си мислиш за ретроградния меркурий, расипаното просо и чаровния кон??
Ч. Т. МОЛЯ?? Ти какво си ял днес?
К. Р. оффффффф, зарежи! явно пак сам те натценил! ти фсъшнос си ного по повърхносна одколкото те мислех!!1