ПОЛЗАТА ОТ МЪРЗЕЛАД

животат на Ч. Т. ваф ено изречемие, пресно преписано од днемника ѝ току што:

“ваф дни като днешния така мисе иска да дойде някой, ас да си грабна цигарките, да хукнеме през улиците и калните градимки, да сме облечени като мечки гризли, да носим факли, да се смеем като животни, да плуваме в езерото с лилиите, да опсъждаме на измислен език несаштествувашти хора, да се замеряме с обуфките си, да се носиме по-вятара като торбичката од америкамски прелести, да правиме цигамски колела, обаче да нени се по-лучават и да се размажеме цкандално ваф някоя локва, кадето да се остановиме, да си по-ръчаме пица и да блажемстваме до залес цлъмце, обачеееее… точно ваф момента навън времето е супер цкапано, варлува пандемиа, асам си зготвила тука ена лештичка, сложила съм си най-дебелите чорапи, гледам някакви цкучни до средни филми по-телевизора и ваопште като цяло ацки ме мрази дори да си поръчам пица, а одделно си мисля, че е ного добре, че съм марзелива, иначе штях дасе затрия оште в младините си или поне ацки дасе злепоставя.”