ено песмо од Ч.Т. която явно е на море

ено песмо од Ч.Т. която явно е на море
27.06.2019 Наталия Атанасова

преячели мои, од извесно време цамцумгат миго няма което е и причината да неви пиша. в момента пиша единствено посрецтвом силата на мисалта и всепомиташтата доховна честота на високия ми дан ваф инфлоенцарството. наскоро обаче осазнах, че фсъшнос и Ч.Т. е исчезнала заедно сас цамцумга. по-тварждението дойде омзидем в ена ботилка, явно доплавала по-някой од притоците на канал Игнатиеф и заседнала ваф плитчините на лагуна Цлавейкоф, ваф която намерих следното песмо:

“Скъпи мои котки Румен и Златин,

Когато четете това, аз вероятно ще съм далеч от вашата космата, ранобудна и, откровено казано, доста изискваща компания. Не се сбогувахме, понеже мразя разделите, особено ако са придружени с пазарлъци за менюто. Оставила съм ви храна – яжте я! Ако не – играйте с нея морски шах! ВСЕ МИ Е ТАЯ!!

С настоящото писмо искам да ви осведомя, че се намирам в пансион за благородни девици на северното ни черноморие на име “Пресветите деви от Главадодупе, свидетелки на махмурлука от седмия ден и пазителки на Свещения Блистер Имодиум”, известен още като девето бунгало, откъдето ви писах и миналата година. Тук в пансиона времето тече бавно, така че предполагам, че ще се върна чак другия месец.

Исках да ви напиша дълго писмо, включващо кратък обзор на детството ми, списък на най-големите ми издънки в живота, няколко скици на любими рокли и какви са бъдещите ми творчески планове, за да се опознаем, понеже до морето човек изпитва нужда да споделя много повече, отколкото в дълбоката суша, но за съжаление, нуждата от сутрешна разхладително-увеселителна напитка в мен надделява и ще се наложи да се запътя към бара, който е на цели петнайсет метра от девето бунгало. Освен че тук времето тече по-бавно, разстоянията също се уголемяват, но явно съм занемарила квантовата си физика и засега нямам обяснение на този феномен. Единствено мога да се надявам, в резултат на него да ми се удължат краката, както ѝ престоя ми тук.

Последно искам да споделя, че понеже ми се налага да работя даже и тук, ЗА ДА ИМАТЕ ДОСТАТЪЧНО РОЯЛ ХРАНИН, ИЗЕДНИЦИ!! заключих, че “Истински професионалист – работи даже и когато почива” и “Тотална отрепка – не спира да си почива и на работа” са двете страни на една и съща монета.
Наздраве за трезвия разум на работническата класа!

Останете със здраве и не правете нищо, което аз не бих направила, като например да пикаете в мивката. Златин да не яде от гъбата! Румен да спре да гледа през прозореца като масов убиец под домашен арест, понеже получавам тревожни есемеси от съседите! Не могат да спят хората!

Мислете за мен като за лаврак на скара!
Ваша Ч.Т. ”

Ч.Т., АКО ЧЕТЕЖ ТОВА, ИСКАН ДАТИ КАЖА, ЧЕ НИЕ ПЪК СИ ФАНАХМЕ МОХА И Я КРЪСТИХМЕ НА ТЕП!! ПОКНИ!!!1