как лошияд господим Язък за мяуко да стане пишман

неска сам написал ено стихотворемие за ени двама лоши хора които штяха ного да страдат ако небях написал ас това стихотворемие, ами ако беше го написал някой друк и най вече ако бяха го написали самите те. но добре че тази сутрим се сабудих ф чодесмо настроемие и оправих нештата, заштото вярван че не секи лош човек е наистима лош и засложава да мо се случвад лоши ралти. слушайте сега какво станало. стихотворемието се казва

КАК ЛОШИЯД ГОСПОДИМ ЯЗЪК ЗА МЯУКО ДА СТАНЕ ПИШМАН

ваф грат нормален и спокоен
живеел господим Язък.
не бил той беден, нито болен
живеел сносно, но язък,
заштото твърде странен бил.
не бил той нито блак, ни мил,
ами само мрънкал и се оплаквал, никога несе осмихвал и ваопште бил едим ного мрачен човек.

“язък че толкос рано станах!” –
облякъл сивия костюн.
“язък че с бизнес се захванах!”
говорил си Язък наум.
“язък че вече сам плешиф,
апак ваопште несам штаслиф!”

ето такива едни мисли си мислел господим Язък докато преготвял сутрешнияд си тоалед зада отиде на ралта.

“язък че чудно цлъмце грее.
бес туй не ходя на море.
язък че там дете се цмее,
като порасне то, ше спре.
транвай обил човек, язък!
несам бил ас, а някой друк.
и за огромно сажалемие
сам жиф бес никакво самнемие…”

така си мислел той докато варвял мраченосно по-улиците и ожасно се дразнел од сичко и сички.

веднъш докато той завивал
по мяука уличка в градa
и пак наум си протестирал
се блъснал ваф ена жена.
од зблъсака се разлетяли
и ф локва те се озовали

това било не точно жена ами по скоро ена вечно недоволна особа од жемски пол на име госпожица Пишман.

– язък че си гладих костюна!!
– пишман сам че станах ваопште!!!
и скоро од дума на дума
отишли да пияд кафе.
– язък че сте толкос красива!
едвали ште дойдете с мен
на опера. апак за срешта
несмея да питан ваопште.
– пишман сам че неска ви срешнах!!
излишно се зблъскахме с ваз!
кафето е твърде горешто,
дали дане идем оназ
и ас да направя кафе?
– язък чесам пил вече две.
но иначе можеше фсъшнос
и штеше да бъде добре,
че тука е скъпо кафето
а асам бротално свидлиф!
– разбиран ви ас за което.
но пък сте чаровно плешиф.
при тия цени на фризйора
добре е да нямаж коса.
– язък че сме възрасни хора
и срешнах ви ас чак сега!
на моята възрас серьозна
смуштава ме вашто лице
и ваште очи твърде черни
са вредни за мойто сарце.

и ето такива разни глупости си говорили цял дем господим Язък и госпожица Пишман докато пиели кафето бес захар което било черно и горчиво като тях. съшто така междовременно сипали нарочно сметана в захарницата, залепили дъфка на менюто и не оставили никакъф бакшиш на сервитьорката. и чак когато светнали уличните ланпи и улиците започнали дасе испразват, те разбрали че денят е кам своя край и е време дасе разделят.

– язък че денят си отиде!
– пишман ще сме, казах ви ас!!
– но можеме пак дасе видим?
– разбирасе! оште слет час!
но има ли смисал од драма?
– не няма. тук трябва си край!
вий скоро ште сте стара дама
а мен ште ме блъсне транвай.

и тази пиеса за двама
тъй штеше да цвърши ф тос час
но тос път за радос голяма
добре че расказван я ас
а асам човек твърде блак
и много разбран котарак
и неслочайно сам известем като добрияд котарак румен. освем това тия двамата ми станаха някак ного синпатични докато расказвах, така че:

венчали се те ваф неделя
ваф фтормик били на море
и после добре заживели
и пили горчиво кафе
ваф петък на уличка мяука
а ф събота ходели ф парка
зада опсъждат хората, да плюят ф езерото с лилиите и да дърпат обажките на кучетата когато цтопаните им не глебат.

така добре ле а?