КОСАМАТ НА СМАРТА

неска, преячели мои, ште ви раскажа как сношти сички онас се разминахме на косам сас смарта!!!
започван сас ена картина од сношти: златим, кротак и тревопасен като божа кравичка, вечера тихо грозде вархо масата. избира си най хрубкавите гроздове и си ги хапва с апетид, а цкапаните ги къса и ги пуска на пода да не мо се пречкад. приздракад на полелея така силно е заспал целияд, че е станал сафсем прозрачем. балхата на златим ели зъбета седи на дивама, гледа рекламите по-телевизора и тихичко си заплюва разни ралти. плюшемата ми мижка цецка лежи по-гръп до цтепера, затисната с гиричка, зада не я натъпчем пот дивама и си брои пръстите на краката. ваф нейния случей е лесно, по-неже няма пръсти на краката. а од скоро няма и крака. Ч.Т. говори по-телефома “госпожа, молята, набери ме ти, че ми пада батериата а имам дати расказван за…”. ас енсцениран опид за самообийство, но никой неми обръшта внемание… мдааааа… ена нормална есемна вечер ваф нашата къшта…
тази сцена неви ли напомня на нешто? несте ли виждали нешто по-добно почти ваф секи филн – апсолютна цкука, ништо ентересно несе случва, героите си правят някакви си техни глупости, примерно сабират лестата од градимата, или гледат телевизор, или говоряд по-телефома и ваопште ништо не по-дозирад, ТА ЕТО ТОЧНО ТОГАВА ВАФ ЕТО ТОЗИ МОМЕНТ НАЙ НЕОЧАКВАНО ЕЗРИГВА ВОЛКАМ!! или ги залива цонами, или идват злонамерини изванземни, или каквото там най ожасно мо хрумне на сценариста!!1 начееееее, неги разбиран тия хора, дето искат да живеят като ваф филн!! ас лично претпочитан даси живеа тука пот гумата на колелото и да енсцениран сопствената си цмрт, одколкото точно когато си по-чиван и ми е най приятно, даме залее лава! ЛАВА, БЕ!! НЕ КВО ДА Е!!1 САМО ЗАШТОТО НА ЦМОТАНИЯ СЦЕНАРИС ТАКА МО ХРУМНАЛО!!11 МЕРСИ ВИКАН АС НА ТАКИВА ОФЕРТИ!!111! ако бяхме ваф филн, преячели мои, точно сношти сичките тука штяха да ни изловят вражеските зелеми изванземни и неска сутримта вече штяха да провеждат експерименти сас нас!!! напрао имам чуството че сношти на косам нисе размина!!!1 оцеляхме като по-чудо, преячели мои!